Омбудсманът Диана Ковачева е поискала повече информация относно промените в пожизнения ТЕЛК за хората с трайни увреждания в писмо до здравния министър д-р Стойчо Кацаров.

 

По думите ѝ много хора с увреждания са изпратили сигнал, че не разполагат с достъп до проекта на Наредбата за медицинската експертиза и не са били проведени обществени консултации относно последните промени в нея.


 

По време на среща със Съвета за наблюдение на хората с увреждания, Диана Ковачева е предложила органът да излезе със становище по наредбата.

 

„Да, факт е, че по информация в медиите, отразили изказванията на здравния министър, той е решен за част от хората с дефинитивни увреждания, техният списък е разширен, но доколкото не разполагаме с текста, мисля, че е редно те да бъдат обсъдени публично“, заяви тя. 

 

На заседанието присъства и председателят на националната организация „Малки български хора“ Светослав Чернев, който алармира, че новата наредба дискриминира членовете на неговата организация заради 1 см. разлика.

 

„Дискриминират се едни малки хора спрямо други малки хора, което е недопустимо, защото малки хора с ръст 1,19 см. получават пожизнен ТЕЛК, а малки хора с ръст 1,20 см. нямат такъв“, подчерта Чернев.

 

Омбудсманът е изпратила писмо до ЦИК с препоръки за достъпна информацията за процеса на гласуване и на Брайл, както и на други, подходящи за лицата с увреждания аудио формации.

 

„По сведения от хора с увреждания, все още не може в пълнота да бъде опазена тайната на вота на незрящи граждани. По отношение на информационните материали за популяризиране на гласуването с машинни устройства препоръчваме да бъдат допълнени с жестомимичен превод и адекватни субтитри. Препоръчваме по отношение на избиратели с увредено зрение или затруднения в придвижването да има аудиоплеър и списък с брайлов шрифт на кандидатите и партиите, фигуриращи в бюлетината. Достъпът на хората с увреден слух до услугите на жестомимичен преводач онлайн също е нещо, което препоръчвам, а също така безплатен телефон, на който да се получи информация за процеса на гласуване“, информира общественият защитник.

 

Доц. Ковачева представи и първите индикатори за наблюдение за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, свързани с достъпната архитектурна среда.

 

Първата група индикатори наблюдават правната, политическата и институционалната рамка за достъп до пътища и транспорт, здравни съоръжения на открито и закрито. Втората съблюдават изпълнението на политиките, ефективността на системите, подаването на жалби и оказване на подкрепа от страна на отговорните институции.

 

„Тук е включен и преглед на бюджетните средства, на политиките, стратегиите и плановете. Изработена е конкретна методика“, допълни Диана Ковачева.

 

Тя посочи, че третата категория са резултатните индикатори, които изследват реалната ситуация от гледна точка на хората с увреждания, упражнили правата си на практика.

 

Диана Ковачева посочи, че с приемане на индикаторите ще стартира следващият много важен етап по наблюдението на достъпността на средата - практическото прилагане на индикаторите и дейността по същинското наблюдение.

 

„С това предаваме щафетата към Комисията за защита от дискриминация“, обобщи Ковачева.

 

Омбудсманът бе първият председател на мониторинговия орган и като такъв бе натоварен с функцията да конституира и организира дейността на Съвета през първите две години от създаването му. От 8 юли председателството се поема от Комисията за защита от дискриминация.