Болнично лечебно заведение не може да заплаща по-малко от 80% от половината от месечния му приход за заплати на лекари и специалисти по здравни грижи, от които 80%: 64% са за лекари и 36% за специалисти по здравни грижи. Това е окончателното разпределение на средствата за работни заплати, около което се обединиха Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Днес те подписаха Националния рамков договор 2020-2022.


Министерството на здравеопазването е предложило проект на промени в Закона за здравното осигуряване, които дават право да бъдат заложени изисквания относно структурата на разходите за персонал. Законовите изменения вече са в Министерския съвет и ще бъдат гласувани на заседанието в петък. Това съобщи и здравният министър Кирил Ананиев след подписването рамковия договор.

 


В изпълнение на ангажимента, който беше поет на среща в Министерски съвет с протестиращи медицински сестри, министър Ананиев също обясни, че Националният рамков договор вече предвижда не по-малко от 50% от приходите, които има лечебното заведения, да отиват за разходи за персонал. Здравният министър посочи още, че в тези лечебни заведения, в които има съгласуваност и пълно разбирателство, включително и със синдикалните организации, че този процент е необходимо да бъде по-малък, тогава трябва да бъде направено мотивирано предложение пред министъра на здравеопазването, който след анализ ще вземе своето решение.


Като пример Кирил Ананиев посочи, че ако приходите на лечебното заведение са 1 млн. лв., от тях не по-малко от 500 хил. лв. трябва да отидат за разходи за персонал. От тези 500 хил. лв., не по-малко от 80%, т.е. 400 хил. лв. ще отидат за възнаграждения на професионалистите по здравни грижи и лекарите при съотношение 1:1.6. Здравният министър даде и друг пример: ако медицинската сестра взима 1000 лв., лекарят ще взима 1600 лв., като уточни, че и при двете суми говорим за „не по-малко“. 


„Важно е да се отбележи, че във всеки един момент през тези три години, за които важи Рамковият договор могат да бъдат правени промени при желание на някоя от преговарящите страни”, обясни председателят на Лекарския съюз д-р Иван Маджаров и добави, че всички искания поставени на управителния съвет на съсловната организация по време на 71-вия Извънреден събор са изпълнени.


Към момента около 90 % от държавните болници вече са покрили началните основни заплати по Колективния трудов договор (КТД). От останалите държавни лечебни заведения има уверение, че при тези правила и при увеличените приходи, които ще имат от болничната дейност, ще постигнат нивата, заложени в договора.


Предстои промяна в Закона за лечебните заведения, така че новите правила за формиране на разходите за персонал да важат за всички болници, включително и частните, обясни д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на НЗОК. По думите му разходите за администрация и друг персонал в лечебните заведения също ще се разпределят по вътрешни правила. „Това, което подписахме днес, дава тласък за решаване на проблема. Още през февруари-март, когато започнат да действат и видим какво се случва, ако трябва ще се коригираме, включително и разпределението, но трябва да бъдат достигнати минималните нива в Колективния трудов договор. Всичките ние ги очакваме и предполагам, че това ще се случи“, посочи още д-р Кокалов.


Според документа увеличени са цените на 251 клинични пътеки и 7 процедури средно с 14%, а обемите са намалени със 7 на сто. Лекар без специалност ще има право да извършва дейности под субординирана координация на лекар със специалност. При надвишаване на регулативния стандарт, който е определен за профилактика на общопрактикуващия лекар, няма да се налагат глоби и той няма да бъде лимитиран. Отпадане на регулацията и за изследванията при профилактика.


В Националния рамков договор е записано още увеличение средно с 18% на цените на медико – диагностичните дейности. Увеличени са средно със 7 на сто и цените в специализираната извънболнична медицинска помощ за първичен преглед, първичен профилактичен преглед по програма „Майчино здравеопазване“, вторичен преглед, медицинска експертиза и др.


Няма да има промяна в рамковия договор по отношение на изписването на терапиите за хронично болните пациенти. В чл. 49 е добавено предложението на общопрактикуващите лекари, че се работи по Наредба 4. Личните лекари ще могат да правят профилактични прегледи на пациенти, които са ги потърсили и по други поводи, става ясно още от документа.