Световната здравна организация (СЗО) публикува доклад за разходите за здравеопазване в България.

 

Той разглежда въпроса: „Могат ли хората да си позволят да плащат за здравни услуги?“. Водещият автор на труда е деканът на Факултета по обществено здраве към МУ-Варна проф. Антония Димова.


 

България има висок процент на “катастрофални плащания” (както са описани в доклада) за здравеопазване в сравнение с други европейски страни. 

 

През 2018 г. 1 от 5 домакинства е направило плащания от джоба си, които надвишават капацитета им да плащат за здравеопазване с поне 40%, като по този начин вече не са могли да си позволят храна, жилище и електричество или други основни нужди. 

 

Плащанията, които предимно по-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони, дават от джоба си за лекарства в извънболничната сфера, са основният двигател на катастрофалните разходи, непозволяващи на системата на здравеопазването да придобие универсално здравно покритие. 

 

Въпреки че страната е постигнала напредък в някои области, плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се казва в доклада.

 

„Силната зависимост на България от плащания от джоба за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие – идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения“, обяснява ръководителят на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи Тамаш Еветовиц. 

 

„Докладът препоръчва съсредоточаване върху начините да се гарантира, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си позволят да плащат доплащания за лекарства и други здравни услуги“, допълва той.

 

„България предприе конкретни стъпки за подобряване на достъпа до здравеопазване и намаляване на финансовите затруднения за хората, ползващи здравни услуги, но остават значителни пропуски в здравното покритие, особено за домакинствата с ниски доходи“, обяснява и Антония Димова.

 

„Този ​​нов анализ предоставя подробен преглед на текущата ситуация и набелязва набор от възможности за укрепване на финансовата защита в нашата здравна система“, заявява председателят на Здравната комисия доц. Антон Тонев. 

 

Близо 15% от населението не е осигурено и има достъп само до няколко публично финансирани здравни услуги. Само тези, които плащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до ползите от осигуряването чрез НЗОК. Правителството плаща вноски само за хора, които живеят в крайна бедност; в резултат на това много хора с ниски доходи са длъжни да плащат вноски, но не могат да си го позволят.

 

Доплащанията са особено тежки за рецептите в амбулаторната практика, няма изключения от доплащането за много лекарства и няма общ таван на доплащанията. Това е особено вредно, защото хората трябва да плащат част от цената на лечението в България чрез процентно доплащане, а цените на лекарствата са високи в сравнение с други страни от ЕС.

  

За подобряване на достъпа до здравеопазване и финансова защита политиките трябва да се съсредоточат върху намирането на начини НЗОК да обхване цялото население. 

 

Докладът на СЗО подчертава, че санкционирането на хора, които не могат да си позволят да плащат здравноосигурителни вноски, чрез ограничаване на достъпа им до здравни грижи подкопава напредъка към универсално здравно покритие.

 

Какви са препоръките на СЗО?

 

Да се гарантира, че НЗОК покрива лицата, живеещи под прага на бедността, които към момента нямат право на социално подпомагане.

 

Да се освободят по-бедните домакинства и хората с хронични заболявания от доплащане и замяна на процентното доплащане за лекарства в амбулаторната практика с, например, малка такса за рецепта. 

 

Да се намалят цените на лекарствата и да се увеличи бюджета за здравеопазване, тъй като публичните разходи за здравеопазване в България все още са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС – 4% от БВП през 2019 г. при средно за ЕС 6%.