Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) стартира Национална кампания в подкрепа на здравето на медицинските сестри „Да работим в хармония“ .

 

Целта на инициативата е медицинските сестри да знаят как да се предпазят от бърнаут синдром и как да управляяват последиците от него.


 

През последните години все по-голяма част от медицинските специалисти и учителите страдат от професионално прегаряне.

 

Това посочи главният лектор в обучението д-р Дроздстой Стоянов, професор по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет – Пловдив, хоноруван преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и академик на Българската академия на науките и изкуствата.

 

Той участва на 13 февруари в онлайн семинар за медицински сестри на тема „Професионално изпепеляване и управление на персонала в условията на коронакриза: Ръководство за професионалисти по здравни грижи“.

 

В обучението са се включили 98 професионалисти по здравни грижи от цялата страна, които са получили безплатно ръководство за диагностика и превенция на Бърнаут синдрома при здравни професионалисти.

 

Според  изследване за Синдрома на прегарянето сред различни групи медицински специалисти и учители, направено преди 2 години, огромна част от работещите медицински специалисти в онкологията, палиативните грижи, интензивните отделения и спешната помощ страдат от някаква степен на професионално прегаряне.

 

Причините са много – критични ситуации, изискващи бързи решения и реакции с огромна отговорност; голямо натоварване заради кадровия недостиг; невъзможност да помогнеш на някои пациенти с тежки заболявания; преумора; неудовлетвореност и др.

 

В някои случаи преместването от едно лечебно звено в друго помага на специалиста да намери нужното равновесие. В условията на пандемия обаче опасността от появата на Бърнаут синдрома се увеличава заради по-напрегнатото работно ежедневие. Затова усилията в посока на превенцията на такива състояния трябва да се увеличат, посочва д-р Стоянов.

 

Д-р Кристина Стоянова, специалист в областта на психологията, посочва, че салутогенезата (от лат. Salutogenesis – наука за създаването и поддържането на здравето), е медицински подход, с помощта на който може да подпомогне здравето на медицинските специалисти.

 

Тя е създадена през 70-те години на миналия век от медицинския социолог Аарон Антоновски и се базира на идеята, че всеки човек има вродени механизми, които могат да го предпазват в трудни ситуации.

 

Такива механизми са например чувството за съгласуваност, свързаност, здравомислие, социална и емоционална интелигентност, културният капитал, чувството за хумор и др.

 

Терминът „Синдром на професионално изпепеляване“ е използван за първи път в статия на американския психиатър Хърбът Фройденбергер през 1974 г. Впоследствие е създадена и скала, по която се оценява степента на професионално прегаряне от американския психолог Кристина Маслах.

 

Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие между личността и нейната професионална реализация:

  • Изисквания към работещия и неговите реални възможности;
  • Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол;
  • Вложени усилия в работата и недооценка на приносите;
  • Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив;
  • Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата;
  • Етични принципи на личността и изискванията на работата.

Втората част на обучението за медицински сестри ще се проведе на 20 февруари 2021.