Медицинските сестри и специалистите по здравни грижи в страната ще преминат през поредица от обучения относно новостите във ваксинотерапията, които да повишат тяхната квалификация.

 

Обученията са организирани от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и ще се акредитират по Единната кредитна система на асоциацията.


 

В първото обучение са се включили 101 медицински специалисти от цялата страна. Лектор на курса е била проф. Ирена Манолова от Катедрата по молекулярна биология, имунология и медицинска генетика към Медицинския факултет на Тракийския университет – Стара Загора.

 

В своята презентация тя проследява откриването на ваксините, противоречивите обществени нагласи, с които те са посрещнати, и видовете пасивен и активен имунитет.

 

Специалистите по здравни грижи са запознати с дейността на пионерите във ваксинопрофилактиката – английският лекар и учен Едуард Дженър – създател на първата ваксина в света, насочена срещу едрата шарка; френският химик и биолог Луи Пастьор – създател на ваксини срещу пилешка холера, антракс и бяс и водещият американски микробиолог д-р Морис Хилеман – създател на над 40 ваксини, сред които ваксини срещу морбили, паротит, варицела, хепатит А и хепатит В, хемофилус инфлуенце, стрептококова пневмония.

 

През 30-те на XX век човечеството вече разполага с ваксини срещу дифтерия, тетанус, антракс, холера, чума, коремен тиф и туберкулоза. През 50-те и 60-те години на миналия век започват да се използват лабораторни методи за култивиране и изучаване на вирусите, което води до създаването на ваксини срещу полиомиелит, морбили, паротит и рубеола.

 

„Въведената през 1988 г. масова ваксинация срещу рубеола доведе до рязък спад на заболеваемостта. Тази ваксина осигурява почти 100% защита и ако всички подлежащи на нея се имунизират, ще бъдат надеждно защитени и разпространението на тази болест ще стане невъзможно“, изтъкна проф. Манолова. Тя се спря и на масовата имунизация срещу морбили въведена у нас през 1969 г. Заради пропуски във ваксинацията сред определени групи от населението, през 2009-2010 г. у нас от морбили се разболяват 24 000 души, предимно деца, като 24 от тях умират.

 

Проф. Манолова подчерта, че съвременните учени смятат, че постигането на минимум 70%  колективен имунитет ще ограничи разпространението на ковид-19 и възможностите на вируса да създава нови, по-опасни варианти и щамове.

 

България продължава да бъде страната в Европейския съюз с най-малък дял на ваксинираното срещу ковид-19 население. Здравното министерство подготвя провеждането на информационна кампания заради слабия ваксинационен обхват и тревожните сигнали, че дори част от медицинските специалисти са скептични към ваксините, стана ясно след срещата на здравния министър д-р Стойчо Кацаров и представителя на Уницеф за България Кристина де Бройн.