Случаите на COVID-19, потвърдени у нас от началото на епидемията до момента, са общо 5740. От тях 2579 са активни. По данни на Националната информационна система 2915 са излекуваните пациенти, 17 от които са регистрирани през изминалото денонощие.


След двата почивни дни, в които новозаразените бяха над 180 души дневно, днес случаите са 63, но при направени по-малко теста - 923 PCR теста. Разпределението по области е Благоевград - 5; Варна - 2; Велико Търново - 2; Габрово - 1; Кюстендил - 9; Пазарджик - 5; Пловдив - 5; Сливен - 1; Смолян - 4; София област - 6; София град - 23.


В момента 458 са пациентите с доказан COVID-19, настанени в лечебни заведения за болнична помощ. 28 от тях се намират в интензивни отделения и клиники.



Kоронавирусна инфекция е потвърдена при 448 медицински служители. Два нови случая на лекар и медицинска сестра са установени през последните 24 часа.


246 са починалите, при които е бил констатиран новият коронавирус. Пет са новите случаи от изминалото денонощие. Починали са жена на 83 г. със сърдечно и неврологично заболяване, мъж на 63 г. с диабет и сърдечно заболяване, мъж на 86 г. със сърдечно заболяване и астма, мъж на 47 г., за когото липсва информация за придружаващи заболявания, и мъж на 65 г. със сърдечно и други придружаващи заболявания.


През уикенда математикът проф. Николай Витанов от БАН и ръководител на екипа, който дава данни, изчислява анализи в помощ на Националния оперативен щаб, съобщи, че страната ни се намира във втория пик на първата вълна на коронавируса. Есента се очакват 10 000 регистрирани в България.


„От известно време говоря, че ще стигнем петцифрено число през есента. Става дума за броя на регистрираните случаи, а общият брой случаи, който е по-голям, ще стане шестцифрен“, коментира той.


Според математика, стигне ли броят на заразените 300, ще се изпуснат нещата, защото здравната система ще се претовари. Той обясни, че в момента за целия период, когато човек се зарази, разболее, оздравее, той ще зарази 1,3 или 100 ще заразят 130. „Това означава, че все още при нас епидемията се развива относително бавно. Нараствайки бавно, ние можем с по-голяма ефективност да хващаме клъстерите и да ограничаваме“, каза още професорът.