Иновациите в онколечението правят удължават живота при рак, биологичните терапии и клиничните проучвания дават все повече надежди на пациентите, но социалната среда у нас изисква спешна промяна към повече деликатност и разум в отношението към проблема. „За рака трябва да се говори с разбиране, с чувство, с идеята, че там някъде има човек, на който никак не му е лесно в този момент и, който ще чуе от телевизора: „пак спират лекарствата за онкоболните“. Всяка новина, поднесена по този начин, руши доверието към лекарите, към терапията, поражда допълнителна тревожност и безнадеждност в момент на страшна личностна криза. А в този миг няма нищо по-важно от усещането за сигурност“, отправиха своя апел пациенти, преборили рака на гърдата.

 

Около идеята за нов начин на осмисляне на проблема и повече емпатия в отношението към рака се обединиха лекари, журналисти, пациенти и психолози по време на първия по рода си форум „Как говорим за рака – заблуди реалност“, организиран от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) и Health PR.


 

Акцент във форума бяха разказаните от първо лице, три истории на пациентки, които се справят успешно с рак на млечната жлеза в последните години. Всички те посочват доверието си в лекаря и в медицината като основна предпоставка за успеха си срещу болестта. „Навсякъде чувах думата „ужас“ по отношение на рака, но не видях нищо ужасяващо нито в диагнозата, нито в лечението, нито след това“, разказа журналистът Десислава Николова. „Избрах лъчелечение в България, защото тук имаме по-добри възможности за щадяща лъчетерапия“, обясни тя. „Не е страшно, когато отидеш навреме и срещнеш отдадени лекари и имаш верни приятели и близки, които са до теб на всеки етап от процеса“, допълни още тя. 


За психологическите проблеми и стигмата върху рака в българското общество говори и клиничния психолог д-р Маргарита Тарейн. „Лечението при хора, които се доверяват на лекаря си и имат добра връзка с него протича по съвсем различен начин спрямо това на хора, които ги нямат, дори и на физическо ниво“, каза д-р Тарейн. Тя акцентира и върху това, че диагнозата рак носи огромен стрес и преосмисляне на всичко в живота, а най-важното е пациентът да бъде информиран и подкрепен.


По думите й като че ли у нас съществува неписана забрана за страдание. На болните от рак непрекъснато им е повтаряно да са силни, да се борят, да водят битка, което автоматично създава натиск и напрежение у тях. „С рака не трябва да се биеш, а да го лекуваш. А това става след като се довериш на екипа си, и на второ място – като си дадеш пространство да страдаш, да се гневиш, да плачеш. Само така ще стигнеш до приемането на проблема – да приемеш загубата на здравето си, на плановете си, на неща от външния си вид дори“, допълни д-р Тарейн.


Освен ключовата роля на психолога в лечението на онкологичното заболяване, изключително ключов момент е и съобщаването на диагнозата. „От начина, по който говорим, зависи как човек облича в смисъл това, което се случва. Съобщаването на диагнозата е ключов момент. Има начини да бъдат подкрепени и близките на пациентите, сред които особено внимание трябва да се отделя на децата“, каза и Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик.


По време на форума председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова подчерта, че днешните пациенти имат много повече възможности в сравнение с тези, които подобно на нея, са се разболяли преди 20 г. „Да саботираш лекаря си е равносилно на това да саботираш собствения си живот“, каза тя и призова за повече критично мислене и внимание, когато се търси информация в интернет.


Водещи онколози подкрепиха думите й с примери: през 1900 г. само 5% от хората с рак са имали 5-годишна преживяемост, а 90 г. по-късно делът им е 50%. Днес процентът достига 76-77%, като един от най-големите пробиви на нашето време е персонализираната медицина, която подбира най-ефективното лечение и намалява нежеланите лекарствени реакции в индивидуален план.


По думите на д-р Десислава Велковска, директор на дирекция „Лекарствена политика“ в Министерството на здравеопазването българските пациенти с онкологични заболявания могат да разчитат на същото лечение, от което се възползват и останалите европейци. Тя посочи, че една от водещите локализации при жените в Европа е ракът на млечната жлеза, а при мъжете – на простатата. "У нас 50% от общите разходи в болничната помощ са за лекарства за няколко онкодиагнози, сред които са белодробният рак, ракът на млечната жлеза, меланомата и др. Средномесечните разходи за таргетна терапия при белодробен рак са нараснали близо 5 пъти от 2016 г. до днес, когато сумата е близо 5 млн. лв. на месец", каза д-р Велковска.

 

Следващата седмица очаквайте в Puls.bg интервю с председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова.