Около идеята за спешно облекчаване на административните процедури за пациентите с хронични заболявания, чрез въвеждането на поетапна електронизация в здравеопазването и гарантиране на интегрирани социално-здравни грижи в домашна среда, се обединиха водещи специалисти у нас. Те обсъдиха проблемите и последиците от кризата с COVID-19, които засегнаха пациентите с хронични заболявания.


Водещи ендокринолози, пулмолози, лични лекари, представители на съсловните и пациентски организации, както и на Българския червен кръст (БЧК) се включиха в дискусията „COVID Алианс“ – инициатива на Националната пациентска организация (НПО). Проектът, съвместно със съсловните организации, медицински дружества, пациенти, фармацевтичната индустрия, ИТ сектора и др., има за цел да предложи нормативни, социално-здравни и дигитални решения, които да намалят последиците за страната и здравната система от COVID-19.


В рамките на срещата проф. д-р Цветалина Танкова от Българското научно дружество по ендокринология коментира възможността и нуждата от внедряването на дистанционните консултации за пациентите с диабет в стабилно състояние. „Ние можем да облекчим драстично пациентите в стабилно състояние, за които не е необходима непременна среща с лекаря, когато това може да се случи дистанционно“, допълни проф. д-р Танкова. Тя даде примери с децата с диабет, които ежемесечно се срещат с ендокринолозите, както и с пациенти, които имат повече нужда от асистиране в домашна среда, отколкото в лечебното заведение.



„Пациентите, които са прегледани от лекаря си, стоят в стабилно състояние и са под наблюдение, могат да бъдат консултирани дистанционно. При тях честият контрол на място не е необходим“, коментира от своя страна и проф. д-р Коста Костов от фондация INSPIRO, консултант на УМБАЛ „Света Анна“. „Голяма част от моите пациенти са с хронични заболявания. Ако те могат да ми изпратят по електронен път спирометрия, лабораторни изследвания, рентгенова снимка, няма проблем да бъдат консултирани дистанционно“, заяви още професорът.


Д-р Гергана Николова, член на Управителния съвет на Българският лекарски съюз, също подкрепи идеята за въвеждането на електронни рецепти, направления, както и създаването на електронен регистър на протоколите, които да заместят хартиените копия. „Застъпвали сме се за това да има по-дълъг срок на протоколите за пациентите с хронични заболявания, наша беше инициативата за протоколи, които да са със срок една година. Не трябва обаче да се губи връзката с пациента, а иновациите да навлизат бавно, за да могат да се прилагат от всички“, препоръча д-р Николова.


Според д-р Костадин Сотиров, член на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, протоколите на хронично болните пациенти, могат да бъдат изпращани през тази система до РЗОК или НЗОК, а Касата от своя страна да ги финализира и изпраща по електронен път до лекуващия лекар. На това основание медикът ще може да издава рецепта на пациента. Фармацевтите биха могли да проверяват протоколите през съществуващата система на касата и пациентското досие. „Въвеждането на електронна рецепта ще спре дублирането на една и съща информация в различни отрязъци и бланки, както и в рецептурната книжка“, коментира още д-р Сотиров.


В рамките на проекта Националната пациентска организация подготвя платформа, която да интегрира дигитални услуги за лекари и пациенти, които да подпомогнат здравеопазването до изграждането на единната държавна информационна здравна система. Чрез тях пациентите ще имат възможност да ползват различни услуги, а лекарите ще избират кое решение е подходящо за тях. До две седмици може да бъде показан първият прототип на този портал.