В знак на благодарност проф. д-р Николай Габровски връчи специален плакет и книга с историята на д-р Пирогов на принцеса Теофана фон Саксен за нейното щедро дарение за университетската ни болница по спешна медицина.

 

50 електрически болнични легла, 150 нощни шкафчета, столове и дюшеци са предоставени на „Пирогов“ , чието получаване под формата на дарение организира саксонската принцеса от български произход.


 

„Пирогов е една от най-големите болници в България. Тук търсят помощ няколко стотин хиляди души всяка година. Като около 40 000 души остават на лечение. При нас се концентрират едни от най-тежките и, бих казал, най-предизвикателните случаи. Амортизацията на апаратурата, включително и на цялата материална база е много интензивна. Това е причината ние да имаме толкова голяма нужда те да бъдат периодично подменяни. Вашето дарение е изключително ценно за болницата и ще бъде отчетено от пациентите. В нашата болница, освен че концентрира най-тежките случаи, има и малко социална функция, защото при нас идват хора, които са и неосигурени.“ каза проф. Николай Габровски.

 

Своята благодарност към г-жа фон Саксен сподели и д-р Асен Меджидиев, завеждащ отделението по УНГ на "Пирогов" и председател на Столичната лекарска колегия на БЛС, който изрази надежда, че и други болници в София ще могат да получат нейната подкрепа.

 

Това е 76-ият тир с болнично оборудване, което принцеса фон Саксен урежда за българска болница. Десетки са лечебните заведения, които могат да споменат за нейната дарителска дейност. След тях са редица болници от София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Бургас, Варна, Поморие, Добрич, Тетевен, Перник, Видин, Лом и др. Освен български лечебни заведения на подкрепата ѝ се радват и болници от Румъния, Македония и Украйна.

 

Принцесата сподели, че въпреки някои затруднения по организирането на получаването на даренията в България ще продължава своята благотворителна дейност. Разход на енергия и лични средства, се оказва транспортирането на оборудването на място, тъй като германските дарители следват строга процедура. Изискват да се откликне бързо и изтеглянето на оборудването се случи точно в определените от тях 2-3 дни. 

 

Д-р Теофана фон Саксен е дъщеря на видния българин д-р Петър Аладжов, директор на Българска търговска банка и върховен комисар на стопанството по време на Втората световна война. Той и семейството му са репресирани след 9-ти септември 1944 г. Икономистът успява да напусне страната и се установява в Западна Германия, където по-късно изтегля семейството си и бележи завидни успехи. 

 

Наследила благородното сърце на баща си днес принцеса Теофана фон Саксен споделя, че непрекъснато я тегли към родината и желанието да помага за тази кауза каквато е подобряването на условията в българските болници. 

 

Благотворителната дейност на принцесата започва случайно. Тогава тя е патрон на сърдечния институт (DHZ) в Берлин, а България е в първите години на преход. Става свидетел на смяната на болнични легла в германско лечебно заведение. Тогава спонтанно у нея се поражда идеята дали не би могло тези легла да се дарят на нуждаещи се български болници. 


От германската болница възприемат и подкрепят идеята, с което се дава началото на една ангажираща и нелека дейност в колаборация с германските и българските болници за безвъзмездно получаване на болнично оборудване.

 

Трудностите идват оттам, че нормативната уредба в Германия е изключително стриктна относно даренията, изисква се точност в документната част и спазване на определени срокове. Същевременно, на българските болници все още им липсва свобода и капацитет, за да отговорят адекватно по немския стандарт.

 

Въпреки затрудненията принцеса фон Саксен е убедена в намеренията си да помага на българските болници и влага усилия, време и лични средства, за да реализира и изпълни с германска прецизност условията по доставяне на болничното оборудване за родината си. Още с първите доставки тя създава доверие в немската медицинска общност, поради което често е търсена от техния елит при възможност за дарение.


Досега г-жа фон Саксен е успяла да достави над 3000 болнични легла и друго болнично оборудване в България от годините на прехода.

 

На въпрос за впечатленията ѝ от българското здравеопазване тя без колебание отговаря: „В България има много добри лекари. Българските лекари имат много човешки подход към пациента и са добри в професията си. Това, което им липсва е да разполагат с добра техника. В Германия отношението е много по-строго, служебно, изчистено от лични елементи. 

 

Българският медицински персонал прави възможното за лечението на пациентите при условията, с които разполага. Смятам, че повече от тях не може да се изисква при тези условия. Персоналът няма вина за материалната база, в която се налага да работи, а подобрението на тези условия, зависи от цялата общественост. 

 

Трудно е да се прави сравнение между нивото на здравеопазването в Германия и България. В България има известни добри лекари, но ако говорим общо за стандарта на медицинското обслужване, българската болница ще загуби заради материални критерии – сграден фонд и оборудване. Човешкият ресурс компенсира много разлики.“

 

Според нея ръководителите на медицинската дейност в болниците трябва да имат възможност изцяло да се съсредоточат върху медицинските въпроси, наука, изследвания, лечение, а не да бъдат ангажирани с въпроси от порядъка на цената на сапуна и заплащането на помощния немедицински персонал. 

 

Накрая тя пожела да се подобри заплащането на българския лекар и на медицинските сестри. „Пожелавам, въобще, да се повишат заплатите в България, защото смятам, че така ще се подобрят и приходите в здравеопазването и ще се решат проблемите, които се излъчват в медийното и обществено пространство.“