Две пациентски организации отправиха призив към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да облекчи достъпа на пациенти с ревматични заболявания до нови терапии с мотива, че техните проблеми от години се неглижират.

 

От Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ) и Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ) са изпратили десетки писма и молби за среща със НЗОК във връзка с административните пречки за получаване на терапия.


 

Към момента те не успяват да постигнат диалог с НЗОК, посочват от двете организации.

 

В края на 2020 г. са одобрени нови терапии за ревматоиден артрит, които са надежда за много пациенти, нямащи добро повлияване от наличните до момента медикаменти.

 

Новите лекарства за умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, активен ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък и активен анкилозиращ спондилит по правило трябва да са достъпни от следващата календарна година.

 

Надзорният съвет на НЗОК обаче бави одобрението на изискванията за новите терапии, въпреки че медикаменти отдавна са преминали всички административни процедури.

 

 „Смятаме, че пациентите сме тези, които трябва да сме в центъра на здравната система и пътят ни до лечение трябва да е структуриран, така че преди всичко да отговаря на здравните ни нужди, а не на нуждите на администрацията. Реимбурсацията на нови медикаменти трябваше да започне в началото на годината, а вече сме я преполовили без изгледи скоро пациентите да имат достъп до тези дългоочаквани лекарства. Дори и скоро да се одобрят изискванията на НЗОК, ще отнеме поне два месеца, докато първите пациенти се доберат до терапията, тъй като административните процедури за одобрение са изключително утежнени.“ – споделя Боряна Ботева, председател на ОПРЗБ.

 

Основните искания на пациентските организации са изискванията за лечение на НЗОК да бъдат приемани в началото на годината и да отпадне принципът за разходна ефективност в критериите за лечение.

 

Ако исканията не бъдат удостоени с внимание, ОПРЗБ и АПАЗ са в готовност за протест.

 

„Пациентите имат лекуващ ревматолог, който ги наблюдава, назначава съответната терапия, така че разкарването им само за формално административно одобрение е неоправдано. Нека не забравяме, че тук говорим за трудноподвижни хора, сред които има такива с ограничени финансови възможности, защото не работят на пълен работен ден и заболяването им изисква допълнителни разходи, така че за тях едно такова пътуване е огромно предизвикателство. Пациенти са ми споделяли, че нямат пари за автобусен билет, за да отидат на комисия в големия град и поради това се отказват от нужното им лечение.“ – допълва Анета Драганова, председател на АПАЗ.

 

В България хората с ревматични заболявания са около 100 000 души, от които 30 000 са с болест на Бехтерев и близо 70 000 с ревматоиден артрит.

 

Поставянето на диагноза възможно най-рано е от изключителна важност за доброто контролиране на ревматичните заболявания, с което пряко се влияе на качеството на живот на пациентите и трудоспособността им.

 

Затрудненията у нас най-често са свързани с достъпа до съвременна биологична терапия, която се използва при тежките форми на заболяванията. В момента у нас едва 8 000 души са на биологична терапия.

 

Според резултатите от онлайн социологическо изследване, проведено от ОПРЗБ сред 500 пациенти в периода януари-февруари, основните предизвикателства сред пациентите са забавянето на диагнозата и усложнения достъп до лечение, както и липсата на адекватна и навременна комуникация с лекуващите лекари. От проучването става ясно 65 % от анкетираните имат затруднения в достъпа до лечение.