Идеята на здравното министерство да забрани доплащането на медицински услуги от здравноосигурени лица, които са част от пакета, гарантиран от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), предизвика бурни реакции сред експерти и пациенти. Новият текст обаче регламентира възможностите, при които на пациентите може да бъдат поискани пари в болниците – по-добри битови условия, допълнителни грижи от страна на лекарския екип и избор на екип. Законовата поправка е на етап обществено обсъждане. 


„Има пълно неразбиране по темата, коментира пред Bulgaria On AIR д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. - Това са текстове, които и в момента съществуват в Наредбата за достъп до медицинска помощ, а сега ги пренасят в закона. Съществена промяна от това няма да настъпи. Освен това текстовете касаят само болничната медицинска помощ, което общо са едва около 10% от всички доплащания. 30% от доплащанията са в извънболничната помощ, а близо 60% са при лекарствата. Така че тази поправка почти не засяга темата със заплащането“.


Д-р Кацаров посочи, че големият проблем е изключително неравномерното доплащане в сектора, защото в момента има хора, които доплащат по няколко хиляди лева, а други - почти нищо. Доплащането, което трябва да бъде реформирано с поправките в Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, минава основно по две направления – през медицинските изделия и през заплащане на инвазивни или оперативни процедури. „Следователно ако вие сте по терапевтична пътека няма как да доплащате по тоя ред. Нито един от тези проблеми не се решава с предложените промени“, категоричен е д-р Кацаров и допълни, че у нас има неправилно формиране на цените на медицинските услуги - в повечето случаи определяни лобистки. 



Бившият директор на „Пирогов“ доц. д-р Спас Спасков също изрази съмнение, че промените ще сработят, но подчерта, че Здравната каса е социален инструмент, който изравнява възможностите на пациентите, плащайки минимален пакет. „Затова при всяко положение, за нещо в повече някой трябва да плати“.


Експертите коментираха и друга спорна идея на Министерство на здравеопазването - акушерите и медицинските сестри да имат възможността да разкриват свои практики. Според д-р Стойчо Кацаров това стъпка напред, но няма да пожъне успех, защото няма да е финансирана от НЗОК, докато доц. Д-р Спасков я намира за неясна.


Пред БНТ председателя на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи Милка Василева припомни, че още преди 2000 г. е имало женски и детски консултации. „Така че моделът не е много нов“, обясни тя и допълни, че практиката съществува във всички европейски страни и асоциацията настоява за нейното въвеждане и у нас.


„Пациентите трябва да са спокойни, че медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите и фелдшерите ще изпълняват само това, което им е възложено от наредба на министерството, което определя техните компетенции по предписание на лекар или по отношение на самостоятелна практика. Медицинските професионалисти ще действат по предписание на лекар или ще използват знанията си, за да насочват пациенти към лекар, когато е необходимо“, сподели Василева.


Ако бъде прието предложението на министерството това ще регламентира по-добре дейността в сектора – ако практиките са регистрирани, хората ще могат да отидат в центровете, където да им се направят необходимите манипулации, както и да изразяват недоволство, когато не се обслужени добре.
„Първоначално заплащането ще е частна инициатива - по ценоразпис, посочи Василева. - Но дейността трябва да е със съдействието на държавата. Обсъждат се варианти с различни модели на финансиране, включително с доплащане от пациента“, допълни тя.

 

Повече по темата може да проследите във видео мтериала.