Интратекалната баклофенова терапия и гръбначно-мозъчната стимулация са два нови метода за невростимулация, които дават надежда за хората с парализи, множествена склероза и хронични болки в гърба.

 

От центъра по функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ съобщават, че лечебното заведение ще подаде отново документи пред Здравната каса за включването им в списъка на реимбурсираните интервенции.


 

Баклофеновата терапия може значително да подобри състоянието при пациенти с тежък, болезнен спастицитет (мускулен спазъм), като деца със средна и тежка форма на церебрална парализа, възрастни с множествена склероза (МС), както и възрастни и деца след травма на гръбначния мозък.

 

Гръбначно-мозъчната стимулация от друга страна е насочена към хората с различни причини за хронична болка, най-често невропатна болка с различен произход.

 

Баклофенова терапия

 

Баклофенът е медикамент, който постига отпускане на мускулатурата чрез действие на специфични нервни рецептори. При перорално приложение, необходимите дози на този медикамент са много високи и често причиняват значими странични ефекти като гадене, обърканост и безсилие.

 

Инжектирането на съвсем малки дози баклофен директно около гръбначния мозък, посредством подкожна помпа и катетър, води до по-голям отпускащ ефект и по-малко странични ефекти. Фактът, че терапията е фокусирана точно в проблемната зона, я прави щадяща, защото се избягва нежелания ефект върху главния мозък.

 

Потенциалният ефект от използването на новия метод може да бъде тестван предварително с помощта на инжектиране на медикамента с лумбална пункция. Това позволява той да бъде приложен само на пациенти, за които е сигурно, че ще даде резултат.

 

„Баклофеновата помпа не е панацея и хората не трябва да очакват чудеса. Тя не може да възстанови загубена походка, но е доказано, че методът може много да облекчи състоянието на пациентите, намалявайки болезнените спазми. При хора със силно затруднена, спастична походка може да се постигне значително подобрение“, обяснява доц. Красимир Минкин, който ръководи Центъра по функционална и епилептична хирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Там за първи път у нас е въведена дълбоката мозъчна стимулация за лечение на напреднал Паркинсон.

 

Гръбначно-мозъчна стимулация

 

При гръбначно-мозъчната стимулация се имплантират специални постоянни електроди върху обвивките на гръбначния мозък, които са свързани с подкожен генератор на импулси. През тях се предават нисковолтажни, високочестотни, електрически сигнали, които прекъсват предаването на болестните импулси и те не достигат до главния мозък. Особено ефективна е при хронична болка след гръбначна хирургия или при плексусни увреди. Предоперативно е възможно да се осъществи тестване с външен стимулатор за да бъдат подбрани най-подходящите пациенти.

 

Двете терапии са въведени в страните от Централна и Източна Европа в началото на XXI век и на повечето места са безплатни за пациентите, посочват от лечебното заведение. Ако бъдат одобрени от НЗОК, интервенциите ще се извършват и у нас.

 

От УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ посочват, че вече веднъж са кандидатствали пред НЗОК за двете процедури, но без успех.

 

„Те са част от развитието в нашата област, което, за съжаление, се случва бавно. За одобрението на ДМС (дълбоката мозъчна стимулация), като един от методите за лечение на Паркинсон, чакахме 5 години. Надяваме се този път да е по-бързо. Ако всяко ново нещо ни отнема толкова години, рискуваме да загубим ценно време за пациентите докато започне да се прилага у нас. Освен това НЗОК така или иначе плаща на тези пациенти за лечение в чужбина. По-добре е да го правим в България“, посочва доц. Минкин.