"Едно от важните неща, които трябва да кажем, е, че преболедуването на Covid-19 осигурява определен имунитет при определена група хора. Същото правят и ваксините. Разликата обаче е, че една част от преминалите вируса ще изградят чудесен имунен отговор, друга част - не. При повторна среща с вируса, те ще се разболеят отново" коментира Никола Кереков, главен асистент в Лабораторията по експериментална имунология към Българска академия на науките (БАН) в интервю за имунния отговор на различните групи хора пред Българското национално радио.

 

Експертът поясни, че между тези две групи хора съществуват различия. Разликата между тези, които са преболедували и тези, които са ваксинирани е, че при ваксинираните имунният отговор, който се получава вследствие на ваксината, е почти еднакъв, а при преболедувалите е различен. 


 

Ученият е категоричен, че за ваксинираните можем във висока степен да кажем, че са образували необходимия имунен отговор.

 

Науката и медицината са единодушни, че най-добър имунен отговор получават преболедувалите и получили пълен ваксинационен цикъл от две дози, подчерта гл. ас. Кереков.

 

По думите му тестовете за антитела и тези за Т-клетъчен имунитет не дават изключително категоричен резултат. До момента дори наличните референтни стойности не са обективни нито към оригиналния вариант на Covid-19, нито към новия, обяснява ученият.


“Нямаме представа дали определено количество антитела към оригиналния вариант, идващ от китайската провинция Ухан, ще осигурят защита и към сегашните, даже напротив със сигурност не предпазват толкова добре към новите по-агресивни, силно променени варианти”, допълни той.

 

По повод клетъчния имунитет ученият от БАН разясни, че няма научен консенсус доколко той е важен. “Като имунолог мога да кажа, че при всички случаи той има роля за това да няма по-тежко прекарване на болестта, но той не предпазва от заразяване. Клетъчният имунитет действа едва когато вирусът е влязъл в клетката и я е заразил, като е започнал да се размножава вътре в нея.”

Поради известно забавяне в клетъчния отговор, притежаващият Т-клетъчен имунитет така или иначе известно време ще е заразен", обясни още Кереков.


"Това, което действа като превантивна мярка и което спира вируса да заразява хора, са неутрализиращите антитела. Те се свързват с конкретния рецептор, който вирусът използва, за да проникне в клетката. След това чисто физически го блокират и не му позволяват да навлезе вътре в клетката.” допълни той.

 

Гл. ас. Кереков посочи, че ваксиналното ниво в България е много ниско на фона на държави от Европа. По-ниско е дори от това на някои държави от Третия свят.

 

По думите му с новите варианти на вируса е необходимо да имаме 90 на сто ваксинирани, за да постигнем т.нар. колективен имунитет, който да бъде и ефективен. Така всяка държава ще може да е спокойна, че няма да последват нови епидемични взривове.

 

"Дори да се налагат трети дози ваксини, дори хората да не вярват във ваксините, че те не осигуряват трайна защита, при всички случаи хората трябва да разберат, че ваксините са много необходими и помагат на нас и на нашите близки да не бъдат хоспитализирани.

 

Към това трябва да е насочена отговорността - нещо, което у нас за съжаление не се случва. А други държави вече въвеждат третата доза без недоверие", заяви още д-р Кереков.