Ранната диагностика и успехите в областта на имунотерапевтичните лекарства спомагат значително за по-ефективното лечение и преживяемост при пациентите с рак на белия дроб. Ново проучване сочи, че с имунотерапевтичен медикамент, който се реимбурсира и у нас от две години, се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с рак на белия дроб. За сравнение, със стандартна химиотерапия се постига 5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните.


Данните бяха изнесени от водещи онколози в страната, по време на семинара „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Форумът бе проведен в рамките на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и има за цел да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.


Статистиката сочи, че ракът на белия дроб започва стремителен растеж в последните години – не само заради подобрените възможности за диагностика, но и като абсолютен брой на новите случаи. У нас всяка година заболяват около 4200 души, от които около 3200 са мъже.
Белодробният рак остава начело по брой случаи по смъртност вследствие на онкозаболявания – у нас и по света, а пушенето е доказан фактор, но не е коректно да се абсолютизира. Според онколозите има и други причини, сред които са азбестът, газът радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух и др.



Няколко мита свързани с белодробния рак бяха развенчани по време на семинара. Първият е, че само пушачи заболяват от рак на белия дроб. „Диагностицираме и пациенти, които никога не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години“, обясни и проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник“. Той отправи послание към личните лекари и цялата здравна мрежа, че няма възраст, пощадена от рака на белия дроб и тази диагноза винаги следва да се има предвид. Най-младият пациент негов пациент е 21-годишен мъж, и то с напреднало заболяване. 


Характерен проблем за България, според проф. д-р Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ „Света София“, е пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури. „Най-новото в нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности за лечение“, обясни проф. Костадинов.  В експериментален период е и методът роботизираната бронхоскопия, чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.


В момента, в Европа има над 3,7 млн. нови случая на онкозаболявания годишно, а 40-50% от раковите заболявания са предотвратими чрез превенция. Проф. д-р Светлана Христова, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“ посочи, че от началото на 21 век се увеличават аденокарциномите на белия дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за пушачите


„Канцерогенезата е свързана с нарушения в генома на клетката и тези клетки дават началото на тумора. При рака на белия дроб тези генетични нарушения са много. В момента у нас можем да изследваме 3 биомаркера за определяне на терапията“, обясни проф. Христова и подчерта, че трябва да има вътрешен и външен контрол на всяка лаборатория, която се занимава с такъв тип диагностика. „Патолого-анатомичната диагностика изобщо и в частност тези изследвания не се заплащат от Здравната каса, въпреки че не са скъпи – един тест за биомаркер струва 50-60 лв., а същевременно след това се дават хиляди левове за лечение“, добави тя.

 

Ракът на белия дроб отблизо

 

  • Ракът на белия дроб е втората водеща причина за смъртността в световен мащаб, причиняваща 16% от смъртните случаи по целия свят. През 2010 г. общите годишни икономически разходи за рак са оценени приблизително на 1,16 трилиона щатски долара.
  • Най-важният рисков фактор за рак с всяка локация е тютюнопушенето, отговорно за приблизително 22% от цялата смъртност от рак.
  • 92%  случаите на рак на белия дроб, трахеята и бронхите се дължат на тютюнопушене.
  • В България според данни на СЗО „настоящите пушачи“ са близо 40% от населението. 
  • Двеста различни видове рак предизвикват 1 от всеки 6 смъртни случая в световен мащаб,  а 1 от 5 от смъртните случаи, причинени от рак, се дължат на рака на белия дроб.
  • Ракът на белия дроб причинява повече смъртни случаи, отколкото общо случаите на рак на гърдата, простата и дебелото черво.
  • Въпреки важния напредък през последните години, ракът на белите дробове остава сред най-смъртоносните видове рак с голяма тежест на болестта и високи изисквания от здравните системи. Процентът на преживяемост не е обнадеждаващ и варира значително: в страните от Западния свят петгодишната преживяемост е средно 15%. 
  • България - 4250 нови случаи на рак на белия дроб годишно, 3260 от които са при мъжете. Ракът на белия дроб е водеща причина за смърт вследствие на онкологично заболяване в България.
  • Повечето хора с рак на белия дроб се диагностицират късно, след като заболяването им е достигнало напреднал стадий (IIIB/IV), което възпрепятства възможностите за лечение. Късната диагноза е причина за високата смъртност в Европа, като 80% от тези пациенти загиват в рамките на една година от поставяне на диагнозата.
  • Цели, които биха могли да ускорят и подобрят диагнозата, включват: намаляване на времето между консултацията в първичната помощ и началото на лечението, повишаване на осведомеността сред обществеността за разпознаване на признаците и симптомите на заболяването по-рано, както и усъвършенстване на програмите за скрининг и диагностика сред рисковите групи.
  • Преживяемостта при рак на белия дроб обаче е ясно свързана с шанса диагнозата да се постави възможно най-рано.