70 % от хората с психични проблеми в България не получават социална подкрепа и последващи грижи. Медицинската и социалната система, които засягат пряко психично болните у нас, не си взаимодействат и поради тази причина не се осъществява обективна оценка на състоянието на пациентите. 

 

Това са водещите акценти от кръглата маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“, на която присъстваха представителят на Световната здравна организация (СЗО) за България психиатърът доц. Михаил Околийски и председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Представители на Министерството на здравеопазването не се явиха на дискусията. 


 

Качеството на медицинските услуги у нас се влошава, поради все по-често възникващите депресивни и психични проблеми, от които страда и лекарското съсловие. Това заяви д-р Маджаров, като обясни проблема отчасти с агресията над лекари и недофинансирането за лечение на психични заболявания у нас.

 

Доц. Михаил Околийски бе категоричен, че още началото на пандемията, предизвикана от Covid-19, е бил идеалният момент правителството да използва европейското финансиране по линията на Плана за устойчивост и развитие, но необходимите реформи и досега закъсняват.

 

По думите му по време на локдауна състоянията на голяма част от българските пациенти, страдащи от психични разстройства, са се изострили, а много граждани за първи път отключиха дадени състояния. 

 

“Каквото и да кажа ще е малко, за да опише трагедията на българското общество да предоставя адекватна грижа на хората, които имат нужда от нея. Като професионалисти и клиницисти, сме дали достатъчно доказателства на властимащите да обърнат внимание на психичното здраве. СЗО казва “Няма здраве, без психично здраве” и това стана особено ясно по време на пандемията”, заяви представителят на СЗО за България.

 

Д-р Захари Зарков от Националния център по обществено здраве обясни, че през 2020 г. са извършени 15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г., но затова пък през 2021 г. прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 г.

 

Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се увеличили обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.

 

Доц. Михаил Околийски подчерта, че липсата на адекватно финансиране на системата за психиатрична помощ, непряко засяга и семействата на психично болните пациенти, поради факта, че ги прави “унизително разорени” от нуждите за кофинансиране и т.н.

 

“За мен е непонятно защо властимащите, правителството, Министерството на здравеопазването, не прави ефективни стъпки. СЗО за пореден път подаде ръка на Министерството и тя беше отхвърлена. Ако средствата за здравеопазване не бъдат разходвани в интереса на хората с психични заболявания, а само за ремонти, дограма и кожени столове в директорските кабинети, наистина ще носим много голяма отговорност пред следващите поколения. Би трябвало да сме много по-загрижени и чувствителни към темата”, обобщи доц. Околийски. 

 

Лошото финансиране на психиатричната помощ в България е следствие на ниската възвръщаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. Това обясни психиатърът акад. Дроздстой Стоянов, като подчерта, че при липса на икономически мотив за инвестиране в психиатричната грижа, мотивът на националната политика в сектора трябва да е мислене за бъдещето. 

 

“Хроничният интерес към сърдечносъдовите и онкологичните заболявания, лапароскопската и микроинвазивната хирургия и други е, че с цената на една напълно измерима инвестиция се получава бърза възвращаемост под формата на здраве, данъци, осигуровки и други ползи за системата. Това прави нтереса към инвестиции в нашия сектор, чрез инструменти на националната политика и националния бюджет, ограничен”, заяви психиатърът. 

 

Според акад. Стоянов при липсата на икономически мотив е необходим такъв, подкрепен с мислене за бъдещето. Той очерта тежкия проблем с недостатъчния брой на психиатрите в страната. „От общо 500 психиатри само 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са максимум 28. Това е катастрофално състояние на човешкия ресурс“, добави акад. Стоянов.

 

По време на кръглата маса водеща тема бе “Национална стратегия за психично здраве – 2020-2030 г.”, в която са заложени 26 милиона лв. по Плана за устойчиво развитие и 5 млн. лв. национално съфинансиране. Парите за обучение на персонала са орязани драстично, заяви директорът на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова. Тя обясни, че основната идея на стратегията е да се премине от медицински модел на лечение към психо-социален модел в общността, за да психиатриите да не се превръщат в приюти, в които болните живеят. 

 

Стана ясно, че Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е започнал работа, а това е отправната точка на Стратегията. „Още сега е ясно, че в нейното финансиране са Ако не бъде адекватно финансирана, Стратегията ще остане един стерилен програмен документ без практическо приложение, каквито бяха предишните стратегии за психично здраве“, заяви д-р Гълъбова.

 

Председателят на Асоциацията на експертите по психично здраве проф. д-р Петър Маринов акцентира върху обучението на общопрактикуващите лекари да разпознават депресията. Той препоръча например да не лекуват безсънието само по себе си, а да го разглеждат като соматичен симптом на депресия или друго психично заболяване. 

 

Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска – проф. Вихра Миланова представи предизвикателствата на т.н. Терапевтично резистентна депресия (ТРД), които са 1/3 от всички случаи с тежка депресия и не се повлияват от настоящите антидепресанти. 

 

Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова съобщи, че 68% от наемащите не вземат на работа човек с депресия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с депресия имат право на болничен, но не за да си „почиват“ вкъщи, а за да се насочат към активни мероприятия, които да ги извадят от това състояние.

 

Миряна Сирийски – управител на Фондация „Светът на Мария“ обясни, че системата на ТЕЛК не може да прецени обективно страданието на психично болните, а по света съществуват въпросници, които могат да подпомогнат тази дейност.

 

В първите пет месеца на 2022 г. домашното насилие в България се е увеличило с 30%, като са предприети мерки за закрила на 1173 жертви на домашно насилие. Правени са изследвания, според които 47% от малтретираните жени са били с депресия, а 45% с посттравматично стресово разстройство, обясни психологът Диана Видева от Асоциация „Деметра“.