Преди дни 33-годишен мъж сподели пред bTV, че е научил, че е заразен с хепатит С, четири години след като отново е отишъл да дари кръв. Оказва се, че заради пропуски в законодателството никой не е длъжен да го уведоми при подобен случай. Проблемът съществува от години, но мерки от държавата до сега не са предприети.


Според хематологът проф. Фани Мартинова, председател на Българската асоциация по трансфузионна медицина, обаче пропуски в нормативната уредба у нас няма, а въпросният пациент просто не е потърсил резултатът си. „Пропуски няма в нормативната уредба, тъй като освен Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането има и други нормативни документи като наредба 21 от 2005 г., която е актуализирана през 2011 г. Тази наредба е за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Конкретно по отношение на изследването на вирусни и бактериални инфекции, които се предават чрез преливане на кръв, също се уреждат въпроси в тази наредба. Практически трябва да е ясно на всеки кръводарител още преди кръводаряването, че когато той сяда на стола, за да кръводарява, му се предоставя индивидуален код – номер с едно картонче, и той може спокойно в рамките на няколко дни след извършване на изследването за тези инфекции, да провери какъв е резултата си“, добавя проф. Мартинова пред БНР.


В същото време от Министерство на здравеопазването твърдят, че вече се подготвят промени, с които да бъдат коригирани съществуващите в момента празноти в нормативната уредба. Защото в момента системата е такава, че ако се установи заболяване при кръводаряване, информацията се предоставя на районните здравни инспекции, които би трябвало да уведомят личния лекар, а той самия пациент. В наредбите обаче няма ясна разпоредба кой носи отговорност да информира пациента.



„По света да си донор е един изключително хуманен човешки акт. Системата трябва да ти бъде толкова благодарна, че да бъдеш обгрижен достатъчно добре и ако някой някъде разбере, че ти имаш дори и най-малките съмнения за наличие на дадено инфекциозно заболяване, прави всичко възможно до този човек възможно най-бързо да стигне информацията и след това той веднага да бъде свързан със съответните звена, които могат да му помогнат. В България от години се прехвърля топката – центрове по трансфузиология, от там РЗИ-та, те може и да издирят джипито, може и да не го издирят, и накрая човекът дошъл, дарил кръв преди четири години и е виновен, че не си бил потърсил резултата“, коментира случаят пред БНР и председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.