Между 60 и 80% от пациентите с невроендокринни тумори научават за болестта си в краен стадий, когато вече имат трудни за лечение метастази по тялото. Това сочат данните от проучване на Международния алианс за невроендокринни тумори сред близо 2000 пациенти с болестта от 12 държави, една от които е България.

 

Оказва се, че повечето болни се срещат с по средно 6 здравни специалисти, преди да разберат, че имат това заболяване. В същото време страшната диагноза чуват 5 на всеки 100 000 души в страната.


 

На 10 ноември отбелязваме Световния ден за информиране за невроендокринни тумори. На този ден пациенти, лекари и поддръжници на каузата организират над 1000 събития по целия свят в опит обществеността да разбере за съществуването на този рядък и труден за диагностициране рак, който причини смъртта на Стийв Джобс преди 4 години.

 

Международният алианс за невроендокринни тумори и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели организираха информационна кампания в София и Пловдив, където на централни пешеходни пътеки е разположен символът на заболяването – зебрата Нети, докато студенти по медицина раздаваха на минаващите пешеходци брошури с информация за тази рядка болест, за която още се знае твърде малко.

 

Пешеходната пътека в София, където се осъществява кампанията, е на бул. Васил Левски, между Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ и градинката срещу Народното събрание. В Пловдив пешеходната пътека е на ул. Авксентий Велешки, срещу Дома на културата.

 

Невроендокринните тумори са рядък вид рак и могат да се образуват в различни тъкани и органи из цялото тяло, съдържащи невроендокринни клетки. Повечето от тях се откриват в стомашно-чревния тракт, белите дробове и панкреаса.

NEWS_MORE_BOX

 

Някои пациенти остават без диагноза с години поради неясни симптоми или липсата на такива. Дори и диагностицирането на хора с изразени симптоми е трудно, защото наподобяват тези на други заболявания.

 

Признаците обикновено са много общи: горещи вълни, диария, нарушен баланс на чревната флора, хронична кашлица, повтарящи се инфекции на белия дроб, кожни обриви и парене зад гръдната кост.

 

По тази причина едва 45% от пациентите не получават невроендокринен тумор като първа диагноза. Най-често срещаните първични диагнози са синдром на дразнимото черво или гастрит. Случва се болните да бъдат диагностицирани също с астма, тревожни, психосоматични или психиатрични разстройства.

 

През 2012 г. в онкологичната практика в България бе прието първото по рода си клинично ръководство за диагноза, лечение и наблюдение на най-честите невроендокринни тумори с произход от гръдния кош и стомашночревния път. То е основано на научни модели, по които се работи в западноевропейската и американската онкология.

 

Лекарите съветват при упорито проявяващи се общи симптоми пациентите да потърсят повече мнения на специалисти.