Проектът за Национален план за борба с рака в Република България 2030 г. е готов. Той е изготвен с участието на водещи експерти в здравеопазването и онкологията, представители на работната група, на съсловни и неправителствени организации.

 

„Мерките, заложени в Националния план за борба с рака, отразяват както стратегическите цели на Европейския съюз по отношение подобряването на онкологичните грижи в страните-членки на Съюза, така и спецификите, проблемите и нуждите на местно ниво. 


 

Надяваме се този план да бъде катализатор на една дългоочаквана промяна в положителна посока за българските пациенти, борещи се с диагнозата „рак“, заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова по време на представянето на проекта. 

 

В плана е заложено развитие на система, която предлага устойчиви и модерни грижи по отношение на онкологичните заболявания.

 

Предвижда се осигуряване на условия за подобряване на здравната осведоменост и култура и за прилагане на навременни превантивни мерки за елиминиране и намаляване на експозицията на вредни влияния. 

 

Според Националния план предстои въвеждане на съвременни скринингови програми по отделни локализации, осигурявайки подходящ механизъм в съответствие с европейските и световни стандарти. 

 

Вклюени са възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп до диагностични методи, центрове и водещи специалисти и гарантиране на равен достъп на пациентите до съвременно лечение и успешно интегриране на мултидисциплинарния подход и системното онкологично лечение в клиничната практика в страната.

 

Ключова цел е да се подобри качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция чрез изграждане на ефективна мрежа от звена, специалисти и форми за пълноценна комуникация с пациентите и техните близки.

 

Работната група към Министерството на здравеопазването, ангажирана с изготвянето на Националния план за борба с рака, продължава дейността си по финализирането на документа в сътрудничество с над 25 научни, съсловни, пациентски и други неправителствени организации, обединени в Национален онкологичен алианс. 

 

Целта е приоритизиране на конкретни дейности, тяхното детайлно разписване и осигуряване на финансиране както на държавно ниво, така и с помощта на целия набор от финансови инструменти на Европейската комисия.

 

„Националният план е вече факт, но е едва първата стъпка по пътя към подобряването на онкологичните грижи за пациентите. Очаква ни още много работа“, посочи проф. д-р Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество и заместник-председател на работната група към Министерството на здравеопазването. 

 

„Това беше един добър пример за екипна работа, за постигане на надпартиен консенсус. Важно е да бъде осигурена политическа приемственост, за да има устойчивост както в мерките и приоритетите, заложени в плана, така и по отношение на финансирането му. Безспорно за мен това е рецептата за по-добро здравеопазване“, заключи министър Сербезова.

 

През 2020 г. 2,7 млн. души в Европейския съюз са диагностицирани с рак, над 36 хиляди от които в България. Други 1,3 млн. души са загубили битката с рака, като близо 20 хил. от тях са на територията на страната ни. 

 

По данни на Международната агенция за изследване на рака, ако не се предприемат решителни действия, се очаква до 2035 г. смъртните случаи да нараснат с 24%, което ще превърне рака в основната причина за смърт в ЕС. Същевременно се очаква общото икономическо въздействие на раковите заболявания в Европа да надхвърли 100 млрд. евро годишно.

 

Националният план за борба с рака следва приоритетите, очертани в Европейския план за борба с рака, който беше публикуван от Европейската комисия през февруари 2021 г.

 

Европейският план за борба с рака е структуриран около четири ключови области на действие с 10 водещи инициативи и множество подкрепящи действия, целящи обхващането на целия цикъл на болестта — от профилактиката до качеството на живот на пациентите с рак и преживелите раково заболяване хора, като вниманието е насочено към действия, при които приносът на ЕС може да има най-голяма добавена стойност. Европейската комисия призова всички държави-членки да предприемат стъпки към адаптирането на този план на национално ниво.