Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. В сравнение с държавите-членки на ЕС осигуреността с медицински сестри в България е ниска, като страната ни е на едно от последните места в Съюза по този показател.


Данните изнесе здравният министър Кирил Ананиев в пленарна зала, днес пред депутати. По думите му рязък спад в броя на работещите медицински сестри в България се наблюдава още през 2000 г., когато броят им намалява с повече от 30% (от 45 252 през 1999 г. на 31 479 през 2000 г.). Най-ниската си стойност този показател отбелязва през 2002 г. (когато упражняващите професията си медицински сестри в страната са 28 508), а през следващите години е налице тенденция за слабо увеличение, като по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31.12.2018 г. е 30 589.


“Обективните причини за недостига на медицински сестри са застаряващото население и увеличаването на хроничните заболявания, които изискват повече здравни грижи от една страна и застаряването на самите медицински сестри, аналогично на населението, което обслужват, от друга страна“, обясни министър Ананиев и допълни, че налице с недостига на медицински сестри е и ниския процент общопрактикуващите лекари (15%) в сравнение със средната стойност за ЕС (23%).



В същото време осигуреността с лекари у нас е традиционно висока. По данни на НСИ осигуреността с лекари към 31.12.2018 г. е 42,4 на 10 000 души (ЕС средно – 35,1 на 10 000).


„През последните 13 години е налице устойчива тенденция за увеличаване осигуреността с лекари в страната. Съгласно предоставените от Български лекарски съюз данни за възрастовата структура на вписаните лекари в Националния регистър на съсловната организация е налице сериозно увеличение (почти 2,7 пъти) в броя на лекарите до 30-годишна възраст – от 1 156 към 31.12.2014 г. на 3 100 към 31.12.2017 г. Налице е обаче неравномерно разпределение на лекарите в страната – регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти“, поясни още министър Ананиев.

 

Медицинските специалисти в цифри

  • През последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване броя на завършилите студенти по медицина в България. За учебната 2019/2020 г. са утвърдени общо 840 места за студенти по медицина, а за учебната 2018/2019 г. – общо 850 места за студенти по медицина. Утвърждаваният брой студенти годишно (около 800-850) е достатъчен за нуждите на системата на здравеопазването в страната и не е необходимо допълнително увеличение.
  • Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави-членки, като дори е сред най-високите в Европа. Броят на лекарите по дентална медицина в страната се увеличава през последните 16 години, като от 6 475 през 2003 г. достига до 7 240 през 2018 г. по данни на НСИ, което е увеличение с близо 12 %. Следва да се отбележи и нарастването с близо 2,5 пъти на абсолютния брой лекари по дентална медицина до 30 години, вписани в Националния регистър на Български зъболекарски съюз от 608 към 31.12.2011 г. на 1 462 към 31.12.2017 г.
  • При магистър-фармацевтите също се наблюдават положителни тенденции – през последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30 години. По данни на Българския фармацевтичен съюз броят на магистър-фармацевтите, вписани в Националния регистър на съсловната организация за периода 2013-2017 г. нараства, като към 31.12.2017 г. достига 6 399. Броят на магистър-фармацевтите до 30 години, вписани в Националния регистър на Български фармацевтичен съюз, нараства от 209 към 31.12.2013 г. на 1 044 към 31.12.2017 г.
  • Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 години с изключение на професията „медицинска сестра“.