С нарастващата антибиотична резистентност, лечимите в миналото инфекциозни заболявания могат да се превърнат в глобален проблем за в бъдеще. За 2019 г. смъртта на близо пет милиона души е свързана с антибиотичната резистентност. Леталният край на милион и триста се отнася директно до това, че предписани им антибиотици не са подействали на лечението.

 

Това стана ясно по време на конференция, посветена на Световната седмица за антимикробна резистентност, която преминава всяка година от 18 до 24 ноември 2022 г. 


 

“Световната седмица за антимикробната резистентност е чудесна възможност да се обърнем към пациентите, лекарите и здравните власти и да акцентираме върху нуждата от отговорна употреба на антибиотици. Антибиотичната резистентност остава водещото предизвикателство пред общественото здраве в цял свят. Според последните тенденции до няколко десетилетия броят на смъртните случаи, свързани с антимикробна резистентност ще е по-висок от този, вследствие на ракови заболявания. В последните години в България са положени много усилия не само за задълбочаване на осведомеността за настоящия проблем, но и за развитието на стратегии и политики за разрешаването му. Подкрепяме правителството в разработването на План за действие срещу антимикробната резистентност, но за съжаление той все още не е официално приет. Затова призовавам здравните власти да работят за имплементирането му, защото България е една от малкото държави, които все още не са го приели. Ще работим съвместно и за проекта “One Health”, който насърчава разумното използване на антибиотиците. Антимикробната резистентност не засяга само хората, но и животните и околната среда, затова изисква мултескторна кооперация. Световната здравна организация е готова да окаже своята подкрепа както на българското правителство, така и на цялото българско общество, в разрешаването на проблема, който в крайна сметка е свързан с националната сигурност”, заяви д-р Скендер Сила, който е представител на Световната здравна организация (СЗО) в България. 

 

“Миналата година СЗО определи антимикробната резистентност за една от десетте глобални заплахи за здравето на хората. България е една от страните, които най-трудно се справят с последиците от свръхупотребата на антибиотици. Проблемът е, че ние експертите не можем да пробием приемането на Стратегията за борба с антибиотичната резистентност от Министерския съвет. По време на Covid пандемията България беше единствената страна, в която употребата на антибиотични средства се увеличи с 20%, сравнение с всички други страни в Европа, където употребата е намаляла с 30%. Нужно е по най-добрият начин да се прилага контрол на инфекциите, така че да не се налага те да бъдат третирани с антибиотици. ООН е предвидило чрез целите за устойчиво развитие до 2030 г. да постигне успехи в борбата с антимикробната резистентност, за да може това да отрази върху онкологичните заболявания, инфекциите, детското и юношеското здраве, безопаснотта на храните, околната среда. Трябва да обединим усилия за приемането на стратегията, за да не останем една от страните в европейския регион на СЗО, която няма политика за антибиотичната резистентност”, категоричен бе доц. Михаил Околийски - експерт по „Обществено здраве“ в българския офис на СЗО.

 

Други причини, водещи до повишаване на резистентността, са неспазването от страна на пациента на срока на лечение с антибиотик, както и лечение с антибиотик без предварително направена антибиограма, допълни още доц. Околийски. По данни на СЗО през последните две години 80 на сто от антибиотиците не е трябвало да бъдат изписвани.

 

"Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ", категорична бе проф. д-р Ива Христова - директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

 

Тя обясни, че по време на Covid пандемията масово се e изписвал макролиден антибиотик, което в крайна сметка е довело до задълбочаване на проблема с резистентността. Според проф. д-р Христова електронната рецепта е един от начините, по който може да се ограничи и проследи изписването на антибиотици. “В обучението на студентите по медицина също би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на приложението на тези медикаменти”, добави тя.

 

"Проблемът с бактериите, които се развиват в болнична среда, е сериозен и дори има болници, които правят основни ремонти, за да ги премахнат. Тези бактерии са много резистентни. Нараства резистентността към макролидни, аминогликозидни, цефалоспорини и флуорохинолони”, допълни проф. д-р Христова.

 

Директорът на Националния център по заразни паразитни болести цитира доклада на Европейския център за контрол на болестите, според който със 17% се е качила резистентността при антибиотиците за лекуване на пневмония и 50% от щамовете на пневмония са резистентни.

 

Директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) д-р Койчо Коев представи стратегията на Европейската комисия, според която страната ни се задължава да намали използването на антибиотици за растенията и животните. Той уточни, че се дават в животновъдството за профилактика, така в местните и млечни продукти има остатъчни количества от антибиотична субстанция.