Заради продължилата повече от година пандемия все повече хора водят заседнал начин на живот, който често допринася за появата на проблеми с краката и вените.

 

Въпреки че хроничната венозна болест засяга над 50% от българите, много хора продължават да неглижират проблема, като не търсят навременно лекарска помощ.


 

Това коментираха лекари по съдова хирургия по време на инициативата "Боса разходка", която се провежда за втора поредна година в София от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология.

 

Те обясниха, че по-активният начин на живот и балансираното хранене имат ключово значение за превенцията на хроничната венозна болест.

 

В инициативата Боса разходка, провела се на 24 юли в Южния парк в столицата, се включиха българска актриса Алекс Сърчаджиева, блогърът Ели Иванова, основател на „Друми в думи“, и водещият Павел Владимиров. Танцьорите от клуб за народни танци „Витоша“ показаха на свой ред завладяващият танц „Краченица“, създаден специално за кампанията.

 

Като част от събитието бяха предвидени също и консултации с лекари-специалисти, които дадоха ценни съвети относно рисковете, превенцията и навременното лечение на хронична венозна болест.

 

„От разширени вени страдат над 50% от българите. Често обаче хората неглижират проблема и се обръщат към лекар-специалист, когато е късно. Важно е да знаят, че могат да се предпазят от развитие на заболяването хронична венозна болест, като се опитат да променят ежедневието си. През лятото, когато времето го позволява, е добре хората да се движат повече - това е част от профилактиката. Да се хранят здравословно и умерено с цел предпазване от натрупване на излишни килограми. А ако евентуално почувстват болки в крайниците, тежест и неразположение, отоци, да направят веднага консултация с лекар“, обясни д-р Николай Вълчев от Клиниката по съдова хирургия в Acibadem City Clinic Болница Токуда.

 

Освен Босата разходка инициативата включва и предизвикателството #ПътешествиеСМисия, чиято идея е да предизвика и окуражи повече хора да излязат сред природата и да извървят предварително подадени интересни маршрути, като заедно достигнат 10 млн. крачки.

 

За хроничната венозна болест

 

Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. За разлика от артериите, венозните стени нямат собствени мускулни влакна. Еднопосочното движение на кръвта в тях се дължи на венозните клапи и на съкращението на околните мускули. Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато продължително време стоим, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото.

 

В дългосрочен план повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които се грижат кръвта да се движи само към сърцето, вече не работят правилно. Вследствие на увреждане на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените.

 

В този стадий все още не се забелязват трайно разширени венозни съдове, поради което рядко се обръща внимание на ранните симптоми, които са лесна уморяемост; тежест; болка; зачервяване; чувство на затопляне; мравучкане; схващане през нощта; подути глезени в края на деня.