Над 450 животоспасяващи кардиостимулатора са имплантирани през миналата година на пациенти със сърдечна недостатъчност в България. Въпреки това страната ни все така продължава да изостава в имплантирането на сърдечни устройства.

 

Това стана ясно по време на уебинар, посветен на иновативното лечение на сърдечната недостатъчност и ролята на сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT).


 

При този вид терапия се имплантира специален кардиостимулатор под ключицата на пациента. Чрез електроди, които достигат до сърцето по венозен път, устройството подпомага функцията на сърцето, като синхронизира неговите съкращения чрез електрически импулси.

 

След поставяне на кардиостимулатора, лекарят прецизно го настройва, за да отговаря на нуждите на конкретния пациент.

 

Кардиостимулаторът може да остане в човешкото тяло до 10 години като през това време работи със специална литиева сребърно-ванадиева хибридна батерия. След този период устройството може да се замени с ново.

 

Сърдечната ресинхронизираща терапия е изключително подходяща за пациенти със сърдечна недостатъчност и характерни изменения на електрокардиограмата и рядко има противопоказания. Тя е сред най-съвременните терапии, а когато се комбинира с кардиовертер-дефибрилатор (CRT-D) предотвратява и внезапната сърдечна смърт.

 

Няколко са причините специалистите да препоръчват имплантирането на устройство за сърдечна ресинхронизация. Кардиостимулаторът подобрява помпената функция на сърцето, редуцира хоспитализациите, намалява разходите по лечението, подобрява качеството на живот и понижава смъртността.

 

„За съжаление, кардиовертер-дефибрилаторът не е достатъчно познат сред българските пациенти и това е една от причините годишно да се правят малко имплантации. За миналата година в България са имплантирани около 450 подобни устройства, което прави около 64 устройства на 1 милион население. За сравнение в страни като Германия и Италия тази бройка е около 200 на 1 милион, а в САЩ достигат до 450 на 1 милион население“, посочи д-р Красимир Джинсов, кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив.

 

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива изцяло стойността на този тип устройства. Д-р Джинсов препоръчва на пациентите със сърдечна недостатъчност да се консултират със своите лекуващи лекари за възможността да получат подобен имплант.

 

Според него пътят на пациента е през личния лекар, който да го изпрати при кардиолог-електрофизиолог, за да се оцени необходимостта от поставяне на кардиостимулатор.

 

За имплантирането на устройството са необходими два дни болничен престой. Възстановяването е бързо, още на следващия ден след имплантацията пациентът може да се обслужва сам и да се върне към ежедневието си.

 

„Устройствата изискват проверка при специалист по кардиостимулация един-два пъти годишно, като през останалото време пациентите се наблюдават от техните лични лекари и кардиолози“,  обясни протокола на проследяване д-р Джинсов.

 

Сърдечната недостатъчност е невъзможността на сърцето да изпомпва необходимото за организма количество кръв. Тя  може да е следствие на коронарна съдова болест (КСБ), инфаркт, кардиомиопатия и т.н.

 

Статистиката сочи, че около 2% от населението, или над 15 млн. европейци, са засегнати от този проблем.

 

В България са регистрирани над 140 000 души със сърдечна недостатъчност, като през последните години се наблюдава нарастваща заболеваемост и смъртност. Това се дължи на застаряването на населението, високия процент на хора със затлъстяване, диабет, хипертония и предсърдно мъждене.