В Световната седмица на сърдечната недостатъчност (6-12 май) водещи специалисти от Дружеството на кардиолозите у нас - проф. д-р Арман Постаджиян, проф. д-р Пламен Гацов, доц. д-р Мария Токмакова и проф. д-р Иво Петров, представиха данните от национално представително проучване за обществените нагласи, свързани със сърдечно съдовите заболявания и по-конкретно със сърдечната недостатъчност. Болестите на сърцето остават водеща причина за смърт и хоспитализации у нас, а над 150 хиляди българи са чули диагнозата сърдечна недостатъчност. 95% от тях са на възраст над 60 г. - 54% от болните са жени, а мъжете са 46%.


Поводът за проучването е случващата се в момента Седмица за борба със сърдечната недостатъчност на Европейското дружество по кардиология – „Да вдигнем червен флаг по проблема „сърдечна недостатъчност“. Цифрите в него показват, че хората не оценяват риска от сърдечно съдови заболявания, като само 30% от анкетираните смятат болестите на сърцето като водеща причина за смъртност в България. Липсва познаване на основните сърдечно съдови заболявания и симптомите, свързани с тях. Близо 80% от анкетираните пък са чували диагнозата сърдечна недостатъчност, но не са запознати с прогнозата, симптомите и възможностите за пациентите. От анкетираните 6,5% съобщават, че страдат от сърдечна недостатъчност, а 12,8 % от всички хора над 60 години живеят с диагнозата.

 


По данни на НЗОК към 1 януари т.г. броят на диспансеризираните с това заболяване са 153 348 души, 89,31% от тях са на възраст над 60 г. Разпределението жени – мъже е 54% на 46%.


Сърдечната недостатъчност заема и челно място в общата смъртност от сърдечно съдови заболявания. „Днес българинът все по-осезаемо се страхува от онкологичните заболявания, но реално умира от сърце. 65% от хората губят живота си не от рак, а от сърдечно съдови заболявания“, сподели проф. Д-р Пламен Гацов, председател на Работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България и началник на кардиологичната клиника в Втора МБАЛ в София.


Достъпът до специализирана кардиологична помощ е добър, показва още проучването. Над 70% от анкетираните смятат, че при нужда ще успеят лесно да получат консултация с кардиолог. По-голяма увереност в лесния достъп до специализирана здравна помощ демонстрират жителите на София(82%) и областните градове (74%). "От една страна имаме достъпност, имаме съответните специалисти, а нямаме достатъчно осъзнаване на проблема. Искаме хората да разберат за проблема и да знаят, че има лечение“, обобщи проф. Гацов.

 

Болните със сърдечна недостатъчност могат да бъдат адекватно лекувани, да изпълняват своите професионални и семейни задължения и това е много важно в държава с демографска криза и отрицателен естествен прираст. „Можете да си представите икономическия размер на проблема. Всяка година имаме увеличение на починалите заради сърдечно-съдово заболяване. Един от всеки пет пациенти над 40 години ще развие сърдечна недостатъчност. Причината е глобалното застаряване на населението. Честотата се увеличава с напредване на възрастта. Същевременно има много прости и лесни неща, които всички ние можем да направим. Най-доброто лечение е профилактиката на рисковите фактори и това е една от главните цели на дружеството и на цялата кардиологична общност. Европейското дружество по кардиология е приело за приоритет включването на пациента и неговото активно участие в лечебния процес. Трябва да обучаваме, говорим, образоваме хората, кои са най-обикновените симптоми, какво е това да не ми достига въздуха, трябва ли да отида на специалист, как да се предпазя, кога да отида на специалист. Всичко останало, което знаем, е на ход. Първите сме  в Европа, които имат достъп до нови лекарства, но само лекарствата не са достатъчни“, подчерта доц. д-р Мария Токмакова, председател на ДКБ и началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.

 

Сърдечната недостатъчност е заболяване, което успешно може да бъде превантирано от самото начало с адекватен контрол на  рисковите фактори. „В момента, в който настъпи, можем да направим много неща, свързани с конкретната причина – оптимизация на възможната медикаментозна и немедикаментозна терапия. Пациентът обаче трябва да бъде обучен. Той живее с това състояние, много неща изискват адекватно мониториране и там, където причината за развитието на заболяването не е ясна, може много да бъде направено за това да се изясни конкретната ситуация. Един от начините на борба с демографската криза е увеличаване на раждаемостта, но качеството на живот и увеличаването на преживяемостта е нещо, което лекари и пациенти могат да направят заедно, посочи проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония и началник на кардиологично отделение в УМБАЛ „Св. Анна“.

 

„Ние сме едни от лидерите в България от гледна точка на пилотни проекти за телемониториране и онлайн мониториране. Пациентите могат да бъдат  наблюдавани в обезлюдените места, могат да бъдат контролирани на базата на такова телемониториране. Това е реално наблюдение на хората в нужда. Можем да си дадем сметка за резултатите в лечението и приложената терапия и това може да доведе до съответните въздействия. Това позволи тези пациенти да бъдат поканени за контролен преглед и при тях това беше наистина животоспасяващо. Друг важен момент от социална гледна точка е, че голяма част от тези пациенти, ако са правилно лекувани, могат да изпълняват своите професионални и семейни ангажименти и са необходими на тази държава. Ако не можем да задържим младите, можем поне да задържим в кондиция на по-възрастните. По този начин на държавата могат да бъдат спестени много средста. Повторните хоспитализации изразходват огромен финансов ресурс в световен мащаб. Такова мониториране може да изиграе наблюдение почти с болничен резултат. Около 30% от разходите за лечение на кардиологични ппациенти отиват за лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност“, изтъкна проф. д-р Иво Петров, началник Клиника по кардиология и ангиология в УМБАЛ „Сити Клиник“ – София.


Въвеждането на нови здравнитехнологии в лечението на сърдечна недостатъчност променя живота на пациентите и може да намали с 20% риска от сърдечно съдова смърт и хоспитализации. Ранната диагностика и лечение остават от съществено значение за удължаване на живота на пациентите и подобряване на качеството им на живот. Проучването представено от българските кардиолози показва още, че около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност губят живота си до 5 години след поставяне на диагнозата.


Добрата връзка лекар-пациент, добре обучения и знаещ пациент, който знае как да реагира във всеки един етап от заболяването си, както и адекватното проследяване на състоянието са ключовите стъпки за добрата прогноза на диагнозата сърдечна недостатъчност, обобщиха кардиолозите.