Шумно разисквания нов модел на здравеопазване ще бъде официално представен днес на Национална кръгла маса в НДК. За него се говори още от пролетта, когато здравният министър Кирил Ананиев обяви, че съществуващият модел от 1999 г. е напълно изчерпан и може да бъде поправен. С времето основните варианти за промяна са три.


Първото предложение, което не среща голяма обществена подкрепа, е над здравната вноска от 8% да се въведе задължителна вноска от 2%, която трябва да се прави при застраховател. При втория вариант вноската остава същата (8%), но всеки здравноосигурен ще плаща задължителна застраховка за лечение в болница на средна стойност 12 лева месечно. В досега работещия модел здравната каса плаща до 700 лв. за болнична помощ, като тя поема 85% от цената, а пациентът доплаща останалото в брой или чрез доброволна здравна осигуровка. В новия вариант остатъкът ще идва изцяло от задължително здравно осигуряване. При около 2 млн. работещи българи парите, които ще събират застрахователите са около 450 млн. лв. годишно, а държавата се ангажира да покрива здравните вноски на деца, пенсионери, държавни служители и др.


Третото предложение за пълна демонополизация на здравната каса и предоставяне на избор за хората дали да внасят цялата си здравна вноска в НЗОК или в частно застрахователно дружество идва от финансовия министър Владислав Горанов. То събира най-много поддръжници, но оставя след себе си много неизяснени въпроси.
„От това което получихме като писмена презентация за повишаване на осигурителната тежест има няколко варианта: въвеждане на задължителна здравна застраховка и повишение с 2-процентни пункта на досегашната здравноосигурителна вноска. Една клинична пътека за годината струва 700 лв. Граничната линия може и да е по-висока. Ще се иска от всеки пациент да доплаща процент от тези 700 лв. Може да е 10, 15%. Целта е всеки пациент също да упражнява контрол. В същия модел се предвижда допълнително задължително здравно застраховане. Всеки ще бъде задължен допълнително да се застрахова на сумата от 12 лева. Разчита се, че от строгия контрол на застрахователните дружества ще се реализират икономии”, сподели пред Bloomberg TV Bulgaria д-р Стоян Борисов, главен секретар на Българския лекарски съюз. Застъпник на тезата за пълна демонополизация на здравната каса пък е председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров: „Важно е да има конкуренция, от която да печелят най-много потребителите“.


 

NEWS_MORE_BOX


Сред най-големите критици на „модела Ананиев“ е бившият заместник министър-председател по социалните политики и министър на здравеопазването в служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков - д-р Илко Семерджиев. Той смята, че всички предложения на здравния министър ще претърпят неуспех. „Когато и ако Ананиев представи официален документ, той пак няма да подлежи на обсъждане поради факта, че Конституцията на Република България не позволява задължително застраховане в сферата на здравеопазването. Тя регламентира единствено здравното осигуряване“, написа той в официалната си фейсбук страница.