Разработено е мобилно приложение за пациенти, диагностицирани с рак на гърдата и специалисти, които са част от лечението.
С негова помощ всеки пациент и специалист има достъп до цялата информация за лечението, като по този начин е възможно неговото проследяване.
Дигиталната платформа е разработена от Българското дружество за борба с рака на гърдата и съдържа различни инструменти в полза на пациентите. Достъпно е за безплатно сваляне на сайта на дружеството и в един от “магазините” за мобилни приложения.
В “Дневника” пациентите могат да споделят различните симптоми в отделните етапи от онкологичното си лечение, да следят редовния прием на предписаните им лекарства и регулирането на физическата си активност.
В “Ресурси” пациентите може да съхраняват всички епикризи, резултати от изследвания и прегледи. Пациентите имат пряк достъп до специалисти, като при свързването на профилите им съответния лекар има достъп до всички техни документи.
В “Календара” може да се попълват предстоящите за пациентите събития, сред които информационни срещи и семинари, посещения при лекар, профилактични прегледи и предстоящи терапии.
От 2012 година насам в България се диагностицират между 3500 и 4000 нови случая на рак на гърдата всяка година.
Страната ни е единствената страна на Балканите, която има национален раков регистър, който обаче не е актуализиран от години. Ако регистрацията на онкологичните заболвания в България спре, няма да имаме информация, какво се случва не само в България, но и като цяло на Балканите.
Затова Българското дружество за борба с рака се стреми да подобри преживяемостта и качеството на живот на пациентите с рак на гърдата в България.
Според дружеството подобряването на грижите за пациенти с рак на гърдата в България се корени в обучението на специалистите, професионално ангажирани със заболяването.
Българското дружество за борба с рака вече организира обучителен курс, чиято цел бе разширяване на възможностите за обучение на българските специализанти и млади лекари, ангажирани в грижата за пациентите с рак на гърдата. Програмата се състоеше от четири научни сесии и две практически работилници представени от шестнадесет български и международни лектори.
