Липсата на ежегодни скринигови програми, обхващащи всички рискови групи, недостатъчните ресурси за профилактика и пълното отсъствие на специалисти в малките населени места са големите предизвикателства пред здравната ни система по отношение на захарния диабет. „Към момента в България не съществува цялостна програма, която да решава проблемите, свързани със социално значимото заболяване“, сигнализират от Сдружение „Диабет и предиабет”, Сдружение „За инсулиновите помпи”, Асоциация „Диабет тип 2” и Пациентски организации „Заедно с теб“.


В Световния ден за борба с диабета те настояват за създаване на цялостна политика по отношение на заболяването захарен диабет. „Липсата на скрининг и достъп до специалисти са причините за ненавременното лечение и настъпване на диабетни усложнения. Това допринася за допълнителна бюджетна тежест и необходимост от прилагане на скъпоструващи терапии за лечение на диабета и усложненията от него“.


Официалните статистически данни на Диабетния регистър сочат, че броят на заболелите от диабет в България надвишава 460 хиляди души. По данни на Световния диабетен атлас реалният брой на диабетно болните в България е 520 хиляди души. Съществува огромен брой недиагностицираните пациенти, които не се лекуват и не контролират заболяването си.



„Естеството на заболяването е такова, че при пациентите с диагностициран диабет от особена значение за доброто контролиране на заболяването е начинът на живот и храненето. Но също така и непрекъснатият контрол на кръвната захар. Само 73 000 диабетици получават лентички за глюкомери, реимбурсирани по НЗОК. При всички останали контролът е слаб или напълно липсва. В същото време България е една от малкото държави в ЕС, която не реимбурсира напълно сензорите и консумативите за тях. Сензорите са най-модерният способ за контрол на диабета, както при деца, бременни и тежко увредени възрастни пациенти, така и при всички останали“, пишат в позицията си пациентските организации.


В исканията е записано още, че лечението на всички диабетици трябва да се следи от ендокринолог, без значение дали има или не направления за това. В момента само диабетиците с тежки усложнения са диспансеризирани при ендокринолозите, другите се наблюдават от личните лекари.

 

Не на последно място пациентските организации поставят въпроса и за профилактиката на диабетното стъпало, при което от решаващо значение е своевременната диагностика и лечение. „Лечението на болните с диабетна полиневропатия често е закъсняло, когато раните се появят в 3-5 стадий на болестта. Има поне 15 000 български диабетици, диагностицирани с това диабетно усложнение. Счита се, обаче, че броят на болните, които получават рани вследствие на диабетно стъпало, са около 5 на сто от всички диабетици, това означава, че около 26 000 души получават язви, рани. Около 140 души годишно претърпяват ампутация поради диабетно стъпало. За пациентите в първи и втори стадий на диабетна полиневропатия е показано приемането на медикаменти, но много от диабетиците не ги купуват, защото не могат да си го позволят. Във 3-5 стадий диабетиците получават рани и язви, които се лекуват трудно и скъпо, причиняват огромна болка, затруднение в придвижването, проблем в работоспособността, ампутации“.