Ромите много по-често отколкото хората от останалите етнически групи са без редовни здравни осигуровки. Достъпът им до личен лекар е изключително затруднен и поради това, че техният дял сред населението в селските региони е значително по-голям. Поради масовата дълбока бедност в тяхната  етническа група, те са с крайно ограничени възможности за лечение. Това са част от изводите в Административния мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на България за интегриране на ромите (2012-2020), представен пред парламентарната Комисия по здравеопазването.

 

Липсата на напредък в голяма степен се дължи на промените в Закона за здравно осигуряване от декември 2015 г., които допълнително са влошили възможностите за намаляване на неравенствата в достъпа до медицински услуги, отчитат експертите. Не са решени проблемите със здравното осигуряване на деца над 16- 18-годишна възраст и на онези от тях, които преждевременно са напуснали училище, но не са започнали работа в легалния пазар на труда. Това ги поставя пред множество здравни рискове, засягащи предимно ромските момичета, които в тази възраст и дори под нея създават семейства и раждат първите си деца, се посочва в доклада. В него се подчертава още, че ромските жени в много голяма степен са лишени от грижи и медицинско наблюдение по време на бременност, допълват още експертите.


 

Независимо от трудностите и нерешените проблеми обаче през последните години се наблюдават и редица положителни промени.  Продължава намаляването на детската и майчина смъртност. На ниво общини се предприемат конкретни мерки, насочени към подобряване грижите по репродуктивното здраве на жените и мъжете и към поддържане на доброто здравно състояние на бременните жени и майките. Една от тях е предоставянето на правото на здравноосигурени бременни жени на един преглед при специалист гинеколог по време на бременност и на безплатна акушерска помощ при раждането на детето.

 

NEWS_MORE_BOX

 


Друга позитивна промяна е постигнатият висок обхват със задължителните ваксини на ромските деца в селските райони, в малките населени места и в големите градски гета. Този резултат е постигнат благодарение на координираните усилия на личните лекари, на здравните медиатори, на специалистите от регионалните здравни инспекции и на общинската администрация, категорични са от екипа, специалисти подготвили мониторинговия доклад. В резултат на тази активност и добра координираност са намалели случаите на смърт или тежко инвалидизиране в резултат на заболяване от предотвратими заразни болести, отбелязват те. Все пак, в доклада се засяга и темата за липсата на общопрактикуващи лекари в селските и отдалечените региони, което е допълнителна пречка за ромите, дори и когато те имат редовно платени здравни осигуровки.
 

Един от най-значимите фактори, допринесли за този позитивен  напредък е продължаването на добрата работа на мнозинство от назначените здравни медиатори роми, категорични са авторите на доклада. В момента у нас работят 230 здравни медиатори, които оказват помощ на ромското население в 117 общини на страната. За да бъде обаче тяхната дейност все така успешна, е необходимо Министерството на здравеопазването да насочи усилията си към създаването на отделна наредба, регламентираща статута и функциите на здравните медиатори, е мнението на неправителствения сектор, т.е. на организациите, които работят пряко на терен с ромското население.