Пандемията, причинена от Covid-19, е влошила контрола на пациентите с диабет у нас. 39% от всички хора с диабет или около 200 000 души са забавили, а 2%, или около 10 000 диабетно болни, са прекратили лечението си. 

 

Захарният диабет не увеличава риска от заразяване със SARS-CoV-2, но е рисков фактор за бързо прогресиране, тежко протичане и смърт при Covid-19. 


 

Проучването на НПО показва още, че епидемията е затруднила достъпа до специалист ендокринолог на 45% от анкетираните. При 26% от запитаните се е наложило прекъсване на терапията. 

 

71% са отложили или отменили медицински преглед, а 51% – посещение в болница. Според 34% от анкетираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията. 

 

Според 80% от анкетираните наличието на електронно здравеопазване би улеснило достъпа до здравна грижа в условията на пандемия. 

 

94% биха искали терапията им да бъде отпускана изцяло по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.

 

Данните са от онлайн проучване сред пациенти с диабет на Националната пациентска организация (НПО), проведено сред 281 души в периода 29 септември – 20 октомври. 

 

Според проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София и началник на Клиниката по диабетология в университетската специализирана болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“,негативният ефект на Covid-19 изисква повече инвестиции в грижата за хората с диабет.

 

Това включва оптимален гликемичен контрол, контрол на сърдечно-съдови рискови фактори и начина на живот, придържане към терапията и подкрепа.

 

Университетската болница по ендокринология предоставя горещ телефон за консултации, съвети, подкрепа на хората със захарен диабет.

 

Това е по препоръка на Европейска асоциация за изучаване на диабета, Американска диабетна асоциация, Международната диабетна федерация, като дистанционна форма за консултиране. 

 

„В условията на пандемия пациентите с хронични заболявания имат доказано занижени здравни показатели поради затруднения достъп до медицински специалисти и лекарствено лечение.

 

В резултат здравната ни система се сблъсква с повишаване на разходите, произтичащи от усложненията и нуждата от допълнително лечение на пациентите заради лош контрол на здравното им състояние“, коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). 

 

Той допълни, че трябва да се намали максимално риска от сблъсък на пациентите с диабет с Covid-19 като им се осигури достъп до лечение без забавяне в резултат на административни процедури.

 

Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначаване на терапия е положителна стъпка, отбеляза той, но не бива пациентите да чакат 15 дни за одобрение на протокола от РЗОК, за да получат лекарствата си.

 

Ако протоколите са валидни от момента на издаването им от специалист, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават терапията си веднага, а НЗОК да осъществява последващ контрол.

 

Това може да се случи още със следващия анекс към Националния рамков договор, а диабетната грижа е подходяща област този подход да бъде тестван пилотно, обясни Денев.