Ковид пандемията подложи на безпрецедентен натиск здравните системи в цял свят. В България здравната криза, причинена от новия коронавирус, се оказа сериозен стрес тест за българската здравна система, пише в свой обзор на здравеопазването за миналата година Евгения Маринова за Investor.bg.

 

Коронавирусът ясно показа редица дефицити в управлението на сектора и извади наяве стари проблеми, които дълги години не намират политическа воля за решение.


 

Най-тежко бе изпитанието за болничната помощ в страната. И макар новопоявилите се проблеми в резултат на заразата да са сходни с тези в други страни и нито една здравна система да не е подготвена за реакция при подобна пандемия, тя още по-силно отвори пробойните на българското здравеопазване.

 

Към познатите проблеми с недостига на медицински кадри, обърканото финансиране и липсата на електронно здравеопазване беше добавена липсата на цялостна единна стратегия за справяне със здравната криза.

 

Много болници, малко медици

Години наред основна критика към управлението на здравеопазването у нас е, че на територията на България има огромен брой лечебни заведения за болнична помощ, които надхвърлят нуждите на населението.

 

Именно наличието на много болнични легла при подобна здравна криза щеше да е сериозно предимство, ако не съществуваше по-големият недостиг - този на медицински персонал - лекари, медицински сести, санитари.

 

В критичната ситуация, при която много медици се заразиха с коронавирус, някои загубиха битката, други обяснимо отказваха да влязат в Covid отделенията поради рисковата си възраст, държавата прибегна до почти отчаяни мерки, призовавайки като доброволци студентите медици.

 

И докато някои спореха дали трудът им трябва да бъде заплатен или не, младите лекари влязоха в Ковид отделенията на закъсали болници в страната. Критична беше ситуацията в редица общински болници - в Свищов, Шумен, Търговище, Благоевград и много други.

 

Лечебни заведения на ръба

Лошият управленски подход към здравната криза прозираше още в началото на епидемията у нас, когато здравните власти насочиха лечението на пациенти с коронавирусна инфекция към големите болници в страната. Така ключовите за системата структури като Пирогов и Военномедицинска академия поеха удара на най-тежките случаи на болни от коронавирус.

 

И докато се въртеше дискусията как частните болници да се включат в битката с вируса, повечето общински болници се озоваха на ръба на колапса - много от тях са с малък на брой персонал, а и постоянно нарастващ брой на заразени медици.

 

На ръба на капацитета си се оказаха и Ковид отделенията и в големи градове – Варна например. На фона на факта, че все повече пациенти се нуждаят от интензивни грижи заради усложнения от инфекцията, се очерта недостиг на легла за интензивно лечение.

 

Друга болница – тази в Свищов, стана нагледен пример за кризата с кадрите в лечебните заведения. Там болните с коронавирусна инфекция се лекуваха от кмета - доброволец, който също се зарази. Разболя се единствената медицинска сестра, която близо месец сама са грижеше за пациентите в препълненото Ковид отделение.

 

Подобна беше ситуацията в Шумен, в Разлог и на практика всички болници в малките градове.

 

Липса на цялостна стратегия за справяне със здравната криза

Здравните власти се забавиха с адекватни мерки за защита на населението, с изработване на ясни алгоритми за болници, лекари, пациенти за действие. И въпреки че в разгара на пандемията беше назначен нов здравен министър - лекар, мениджър на голяма столична болница, управлението бе подсилено от общо пет заместник-министри във ведомството, стратегията за справяне с пандемията така и не беше публично разяснена.

 

Липсваше ясно комуникиран единен протокол за действие и към професионалистите, и към гражданите. Бяха забавени редица управленски решения, които да съдействат за бърза и ефективна медицинска помощ на нуждаещите се.

 

Едва през есента, половин година след началото на кризата и в най-острия ѝ период, извънболничната помощ беше включена в битката с епидемията. След като структуроопределящите болници бяха принудени да поемат удара на първата вълна болни и на практика капацитетът им бе изчерпан заради липса на достатъчно лекари, осем месеца след началото на епидемията беше решено в някои ДКЦ-та да бъдат разкрити Ковид кабинети, както и фургони за тестване пред самите болници.

 

Късната реакция доведе до пълен хаос сред пациенти и лекари, които се лутаха между болниците, а линейките сновяха в търсене на свободни легла. Стигна се до няколко фатални случая, при които пациенти починаха, чакайки пред някоя болница.

 

Споровете за капацитета на Ковид леглата в лечебните заведения и отказът на частните структури да поемат лечение на пациенти с коронавирус допълнително усложни ситуацията.

 

В крайна сметка държавата успя до известна степен да овладее ситуацията, въвеждайки новите ограничения през ноември, за да не се претовари болничната система. Въпреки това високият процент заболеваемост остана, както и тъжната статистика за челно място на България по смъртност в Европа. Загубите са големи и заради жертвите от медицинските екипи. А можеше ли по друг начин?

 

Плахи стъпки към е-здравеопазване

Със сигурност функциониращо електронно здравеопазване щеше да спести много проблеми, да улесни лекари и пациенти и в крайна сметка да спаси живота на хора. И стъпките, които управляващите отказаха да направят по въвеждането на националната здравна информационна система в последните 20 години бяха светкавично придвижени за два месеца. Коронавирусната криза даде тласък на закъснялот с две десетилетия електронно здравеопазване в България.

 

В самия края на календарната година, под натиска на пандемията, държавата направи първите си плахи стъпки към дългоочакваното е-здравеопазване. Ковид пандемията ускори пускането на електронните направления и електронните рецепти и те бавно бяха вкарани в ход през декември.

 

Още в началото на здравната криза Световната здравна организация даде указания на държавите от ЕС за нуждата да се увеличи тестването сред населението, проследяването на контактите и изолацията. В много европейски държави бяха разкрити центрове за масово тестване с огромни капацитети, България обаче остана на едно от последните места по тестване на населението и на практика останахме без масово тестване.

 

Въпросът с електронните направления се върти от началото на епидемията от коронавирус в България. Идеята беше личните лекари да могат да дават направления за PCR още от есента. Месеци наред обаче Българският лекарски съюз и Здравната каса не можаха да се разберат дали трябва да има лимити за направленията и за кои тестове - PCR или антигенни, както и каква да е цената им.

 

В крайна сметка беше постигната договореност и личните лекари вече могат безпроблемно да издават електронни направления за изследвания с PCR тестове за коронавирус.

 

Въпреки драматичното забавяне това вече позволява бързо установяване на пациенти с коронавирус, тяхната изолация, както и на близките им контакти. Така или иначе за основната противоепидемична мярка - бързата идентификация и изолиране на заразените, имаше голямо забавяне.

 

Електронното направление и електронната рецепта са първата и единствена засега малка стъпка към въвеждането на електронното здравеопазване в България. Тази възможност обаче засега е изолирана и няма нищо общо с дълго чаканата Национална здравна информационна система, която би трябвало да обедини всички елементи на е-здравеопазването, включително електронна рецепта, електронно пациентско досие, ключови регистри, проследяване на пътя на лекарствата и др.

 

Хаосът с тестовете беше допълнен и заради сериозното забавяне с въвеждането на бързите антигенни тестове за откриване на Ковид-19. Едва дни преди коледните празници те бяха официално приравнени с PCR тестовете като метод за доказване на коронавирусна инфекция и заразените влязоха в официалната статистика.

 

Ковид ваксината - от надежда до конспирация

Годината на коронавирусната пандемия показа и някои положителни страни, когато човечеството е обединено срещу глобална здравна заплаха. 2020-та ни направи свидетели на безпрецедентното сътрудничество между университетски лаборатории, учени, фармацевти и регулаторни органи, които със скоростта на светлината придвижиха одобрението на ваксината срещу COVID.

 

Така процесите по клинични проучвания и регулаторни одобрения, които обичайно отнемат поне десет години, направиха революционен скок. И резултатът - от 27 декември 2020 г. на всички страни от ЕС започнаха едновременно ваксинацията на населението. В България одобрената от европейския лекарствен регулатор ваксина е безплатна и доброволна, а здравният министър беше първият ваксиниран у нас.

 

Обичайно българите са силно скептични по отношение на имунизациите. Същото твърдение е приложимо и за ваксинациите срещу Ковид-19. Според скорошно проучване на социолозите от “Галъп интернешънъл” 48% от българите не биха си сложили ваксина срещу Covid-19, 43% от респондентите посочват, че биха се ваксинирали.

 

Във всеки случай обратното броене вече започна - ежедневната статистика за броя на новите заразени с вируса, оздравелите и починалите, се заменя с друга – с броя на ваксинираните.

 

Коронавирусната криза освети още повече слабите звена в българското здравеопазване и показа по най-суров начин, че забавените с години реформи могат да костват живота на хората.

 

През месеците от февруари досега управляващите се опитват да овладеят здравната система в движение, без конкретен публично оповестен план. Днес обаче българите се нуждаят от публично оповестен комуникационен план за имунизация срещу Ковид, който би парирал ново обществено разделение на про и антиваксъри, последвало разделението на приемащите и отричащите съществуването на вируса, което така и не бе преодоляно. Ковид-19 продължава да тества българската здравна система и управленския капацитет на здравните власти.

 

Повече новини от света на бизнеса и финансите можете да прочетете в Investor.bg