700 000 души губят живота си всяка година заради антимикробна резистентност (АМР) обяви представителят на Световната здравна организация (СЗО) в България д-р Скендер Сила.

 

Той взе участие в пресконференция, посветена на Световната седмица за осведоменосстта за антимикробната резистентност и Ковид-19, която ще се проведе от 18 до 24 ноември.


 

Антимикробната резистентност се развива, когато бактерии, вируси, гъбички и паразити се променят с течение на времето и престанат да се повлияват от лекарства.

 

Това затруднява лечението на инфекциите и повишава риска от разпространяване на заболяването, по-голяма тежест на заболяването и смърт.

 

В резултат на развитието на устойчивост към лекарства антибиотиците и другите антимикробни лекарствени средства стават неефективни и лечението на инфекциите се затруднява и дори става невъзможно.

 

Според СЗО антибиотичната резистентност представлява една от десетте най-големи глобални заплахи пред човешкото здраве.

 

Неправилната употреба и/или прекомерната употреба на антимикробни лекарствени средства са основните фактори за развитието на устойчиви на лекарства патогенни организми.

 

Д-р Скендер Сила обърна внимание, че пандемията от Ковид-19 задълбочава проблема с антимикробната резистентност.

 

„За съжаление, по време на пандемията получаваме информация за неправомерно и прекомерно използване на антибиотици. Според ново социологическо проучване в няколко европейски страни от 6% до 46% от анкетираните са се самолекували с антибиотици. При това от 79% до 86% от тях не са били заразени и са ползвали антибиотиците „профилактично“, тоест без никаква полза. Едва в 8% – 10% приемащите антибиотик са имали тежко протичаща инфекция с COVID-19“, съобщи д-р Скендер Сила.

 

Представителят на СЗО призова всеки да поеме своята отговорност за разумната употреба на антибиотици. За децата това е да се научат да си мият ръцете, за фермерите – да не използват антибиотици при отглеждането на животните, освен при болест, за ветеринарните специалисти и за хуманните лекари – да не лекуват излишно с антибиотици, да не се презастраховат, а за политиците – да вземат нужните политически решения. В тази връзка д-р Сила призова българското правителство да приеме Национален план за действие за преодоляване на Антимикробната резистентност.

 

Държавният санитарен инспектор доц. Ангел Кунчев обясни, че такъв Национален план вече е създаден, но от участващите в него 20 ведомства само пет са предвидили необходимия ресурс от хора и финансови средства. „Надявам се до края на 2020 г. този план да се приеме и от 2021 г да влезе в действие“, каза доц. Кунчев. Според него за антимикробната резистентност в България голяма вина имат болниците, в които се лекува с най-евтините антибиотици.

 

Магистър-фармацевт Велина Григорова – председател на Професионалната организация  н болничните фармацевти – добави, че лоша практика в болниците също е използването на стратегическите антибиотици не само за най-тежките случаи.

 

„Антибиотиците са основно оръжие в болниците. Няма хирургична интервенция, която да не е съпроводена с прием на антибиотици. Те се дават често и на онкологични пациенти, и на хора на хемодиализа. Това създава условия за антимикробна резистентност, обясни магистър-фармацевт Григорова.

 

Върху свръхупотребата на антибиотици в последния месец акцентира проф. Асена Сербезова – председател на Българския фармацевтичен съюз: „Фармацевти съобщават за рецепти с три антибиотика едновременно. Това е недопустимо. Затова призовавам хората да приемат само предписани от техния лекар антибиотици. При това да изкарват пълния курс на лечение, а не да прекъснат терапията, когато се почувстват по-добре. Част от лекарствата се конкурират за едни и същи рецептори в организма, затова питайте фармацевта с кои медикаменти от Вашата терапия за хронични заболявания да не приемате антибиотици. Още повече това е важно по време на пандемията от Ковид-19, тъй като някои негови симптоми  имитират бактериална инфекция. Само 8% от хоспитализираните пациенти с Ковид-19 обаче имат бактериална или гъбична инфекция, но 72% от тези пациенти получават антибиотично лечение. Тази практика не само ще доведе до повишена неподходяща употреба на антибиотици в световен мащаб, но и ще доведе до по-нататъшно развитие на антимикробната резистентност.“

 

Цената на антимикробната резистентност за икономиката е значителна. Освен до смърт и загуба на трудоспособност продължителното заболяване води до удължен болничен престой, нужда от по-скъпи медикаменти и финансови предизвикателства за засегнатите.