Държавните и общинските болници са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната по стойност на сключените от тях договори. 

 

Всяка година те преразпределят към доставчици на апаратура, лекарства, храна и различни услуги ресурс в размер на стотици милиони левове. 


 

Обществените поръчки на лечебните заведения изглежда са “добра възможност” за корупционни практики. Накратко, най-често или се заобикаля Закона за обществените поръчки и самата поръчка не се извършва, или се поставят “нагласени” условия, които са дискриминационни и са в полза на конкретен кандидат. 

 

Това са част от изводите в секторния анализ „Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба“ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). 

 

Защо болниците са едни от най-големите възложители на обществени поръчки?

 

Седемнадесет държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори към 25-ти ноември, 2021 г. Към същата дата поръчките им възлизат на обща стойност над 320 млн. лв.

 

Най-голямата обществена поръчка е на Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Св. Иван Рилски”, която е на стойност 56,4 млн. лв. Най-малката е на Комплексния онкологичен център в Бургас и е 10 млн. лв.

 

Големите обществени поръчки са на болници, които зареждат скъпоструващи лекарствени продукти и медицински изделия. Снабдяването на болници като “Пирогов“ или Военномедицинска академия, например, е съизмеримо с обществените поръчки в системата на МВР и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора. 

 

Нарушенията

 

Наблюдават се различни примери за дискриминация

 

Възложителят залага спецификация за даден продукт или услуга, като тя се предлага от точно един определен кандидат

 

Например Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) има поръчка за доставка на медицинска апаратура. Техническата спецификация за всеки един параметър от апаратурата е същата с тази на единствения подал оферта участник (частна фирма). Случаят е установен от проверка на Министерството на здравеопазването.  

 

Установена е и дискриминация, при която се залага изискване за конкретни търговски марки стоки и изделия.

 

В обществена поръчка за доставка на храна за нуждите на Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести в Габрово има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти (кренвирши „Градус“ и наденица „Бони“), както и изискване участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което се стеснява кръга на участниците и ограничава конкуренцията. Случаят пак е установен от проверка на Здравното министерство. 

 

Точна марка, но на врати („Дорма“) е упомената и в обществена поръчка на Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Света Анна“- София Случаят е установен от Агенцията за държавна финансова инспекция . 

 

Друго нарушение е фиксиране на конкретен брой персонал или машини, с които изпълнителят следва да разполага. 

 

В “Александровска“ болница, са поставени конкретни изисквания към броя на лицата, с които трябва да разполага участникът, тяхната компетентност, брой на автомобилите, машините и др. В някои процедури е конкретизиран дори и броят на кухненските работници, броят на шофьорите и т.н. Установено от проверка на Министерството на здравеопазването. 

 

Пример за дискриминация е и когато двама участници в поръчката декларират сходни обстоятелства, а възложителят ги третира по различен начин и отстранява неправомерно единия. 

 

Такъв случай е установен в Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Стамен Илиев“ в град Монтана от Комисията за защита на конкуренцията. 

 

В други два случая Комисията отменя като незаконосъобразни обществени поръчки заради недопустими корекции в цените на офертите на един от кандидатите, с което той получава предимство в хода на процедурата. 

 

Първият е във Втора многопрофилна болница за активно лечение в град София, където става въпрос за доставка на болнична храна, а вторият в Многопрофилната болница за активно лечение в Асеновград, където поръчката е за медицински консумативи. 

 

Пример за системно заобикаляне на Закона за обществените поръчки е Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Иван Селимински” в град Сливен. 

 

При вътрешен одит на Министерството на здравеопазването е установено, че лечебното заведение е възложило директно договори за покупка и сервизна поддръжка на апаратура, строително-монтажни работи и др., въпреки че стойността им е надвишила определените в закона прагове, над които следва да се проведат обществени поръчки. 

 

От Българския институт за правни инициативи отбелязват, че не е задължително залагането на тесни изисквания в процедурата да е корупционна практика

 

Възможно е някои от възложителите да преследват легитимни цели със залагането на по-специфични изисквания към дадени изделия, консумативи, апаратура или услуги с цел набавяне на по-качествени стоки и услуги, необходими за обезпечаването на медицинската дейност на лечебното заведение и с оглед осигуряване на безопасно и качествено медицинско обслужване на пациентите. 

 

При всички случаи, обаче, подобни “тесни“ изисквания в условията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се осъществява последващ контрол относно тяхната целесъобразност, категорични са от Българския институт за правни инициативи.

 

Изводът

 

Честната и прозрачна състезателна процедура за обществени поръчки остава основният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при осигуряването на необходимите стоки и услуги. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на Министерството на здравеопазването към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др., допълват още от Българския институт за правни инициативи.

 

Проучването обхваща данни, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от различни институции, пряко ангажирани с контрола върху публичните ресурси в здравеопазването: Министерство на здравеопазването, Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителна агенция “Медицински надзор“, както и анализ на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за обществени поръчки в периода октомври 2018 г. - юни 2019 г. и октомври 2020 г. - юни 2021 г.

 

Изследването е направено в рамките на международния проект „Борба с корупцията в Централна и Източна Европа“, осъществяван от института СИЙЛИ в Прага (CEELI Institute), който обединява усилията на журналисти, юристи и граждански активисти от България, Унгария, Румъния и Словакия, в посока заздравяването на доверието на гражданите в здравните 2 институциите и публичното разходване на средства за тях. Начинанието се финансира от Държавния департамент на САЩ (DoS/ DRL). Партньор за България е Българския институт за правни инициативи.

 

Към пълния анализ на анализа на Българския институт за правни инициативи