Изключително рядка оперативна интервенция извършиха специалисти от Клиника „Ушни, носни и гърлени болести” на Военномедицинска академия (ВМА).

 

Случаят касае пациент на 9 месеца с вродена малформация - хоанална атрезия (вродена липса на отвор между носната кухина и епифаринкса).


 

Заболяването води до сериозни затруднения в дишането през носа, тежки инфекции в областта на носоглътката, нерядко и до затруднения при храненето, обясняват от ВМА.

 

Според статистиката с подобна диагноза е всяко едно на 7000 живородени деца у нас, като по-често се среща при момичетата. Често се съчетава с други сериозни, вродени малформации при новородените, които доусложняват състоянието на незрелия детски организъм, коментираха медиците.

 

Направените под обща анестезия образни и ендоскопски изследвания непосредствено преди интервенцията не са показали наличие на съпътстваща основната малформация.

 

Операцията е извършена по ендоскопски метод при използването на високотехнологична видеоендоскопска и навигационна техника от хирургичен екип в състав доц. Христо Златанов и д-р Теодора Димитрова, и анестезиолог доц. Емил Кържин.

 

Двайсет и четири часа след интервенцията малкият пациент диша нормално през носа, храни се пълноценно и се чувства добре. Контролният ендоскопски преглед доказва свободно двустранно носно дишане и нормално функциониращи хоанални отвори.

 

Хоанална атрезия1 е вродено заболяване, при което носните хоани, т.е. чифтните отвори, които свързват носната кухина с назофаринкса, са запушени от мека тъкан (мембрана), кост или комбинация от двете, поради неуспешна реканализация на носни ямки по време на развитието на плода. 

 

Ако е едностранно, се проявява с едностранно слузно-гноен секрет. Ако е двустранно, новороденото не може да диша. Тъй като новородените дишат задължително през носа, установяването на дихателни пътища е остър отоларингологичен спешен случай.

 

Носните хоани се развиват между третата и седмата ембрионална седмица, след разкъсването на вертикалната епителна гънка между обонятелния жлеб и покрива на първичната устна кухина (стомодеум).

 

Предложени са следните теории за обяснение на патогенезата на хоаналната атрезия: персистирането на букофарингеалната мембрана, персистирането на назобукалната мембрана на Hochstetter, непълната резорбция на назофарингеалната мезодерма и локалното неправилно насочване на миграцията на клетките на нервния гребен.

 

Тези теории са свързани с молекулярни и генетични изследвания, за да дадат допълнителна представа за патогенезата на хоаналната атрезия.

 

Референции:

Claudio Andaloro & Ignazio La Mantia. Choanal Atresia. NIH - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK507724/