Заболяемостта от рак в България е по-ниска от тази в повечето други държави от Европейския съюз (ЕС).  Новите случаи на рак през 2020 г. в България са около 35 000, оценени въз основа на тенденциите в заболяемостта от годините преди Covid пандемията. Данните са от профила на България по отношение на рака 2023 от ОИСР.

 

Възрастово-стандартизираната заболяемост за 2020 г. В България е 595 случая на 100 000 мъже и 368 случая на 100 000 жени (фигура 1). От новорегистрираните през 2020 г. 35 000 случая на рак 56 % (19 542 случая) са при мъже. България е единствената държава в ЕС, за която се очаква общият брой на новорегистрираните случаи да намалее леко (с 2,5 %) до 2040 г. Това отчасти се обяснява с очаквания отрицателен прираст на населението.


 

Основните видове новооткрити ракови заболявания при мъжете са ракът на простатата (26 % от общия брой), на белия дроб (17 %), на дебелото черво и ректума (14 %), на пикочния мехур (7 %) и на стомаха (4 %) (фигура 1). Това разпределение съвпада с модела, наблюдаван в ЕС като цяло. При жените най-често срещаните видове рак при новооткритите случаи са ракът на гърдата (27 % от общия брой), следван от рака на дебелото черво и ректума (13 %), рака на тялото на матката (9 %), рака на шийката на матката (6 %) и рака на белия дроб (6 %). Делът на рака на тялото на матката и на шийката на матката е много по-голям сред българските жени, отколкото сред жените в другите европейски държави, което отразява ниския обхват на ваксинация срещу HPV в държавата.

 

Меланомът на кожата достига до 2 % от новите случаи на рак при мъжете и жените за 2020 г.. При раковите заболявания в детска възраст заболяемостта под 15 години през 2020 г. е 14 на 100 000, която е сходна със средната стойност за ЕС. През 2013 г. приблизителният брой на новите случаи на редки видове рак в България е около 9500.

 

България е единствената държава в ЕС, в която се отчита увеличаване на смъртността от рак. Тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души население през 2011 г. до 242 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2019 г. (фигура 2). Увеличението е по-голямо при мъжете (+8 %), отколкото при жените (+5 %).

 

Ракът на белия дроб, ракът на дебелото черво и ректума и ракът на гърдата са основните двигатели на смъртността от рак в България.

 

Локализациите, при които се наблюдава най-голямо увеличение на възрастово-стандартизираната смъртност през последните 10 години, са ракът на панкреаса (+22 %), ракът на пикочния мехур (+20 %), ракът на простатата (+19 %) и ракът на дебелото черво и ректума (+13 %). Спад в смъртността е отчетен при рака на стомаха (-17 %), мозъка (-7 %) и черния дроб (-5 %), докато при рака на белия дроб и гърдата не са настъпили особени промени в смъртността през периода. Като цяло, въпреки ниските нива на заболяемост, високата и преждевременната смъртност от рак са причина за значимия болестен товар на онкологичните заболявания в България (46 914 години живот в добро здраве на 100 000 души са загубени през 2019 г., което е най-високата стойност в ЕС).

 

Kъм 2022 г. България е една от малкото държави в ЕС без официално одобрен национален план за борба с рака. Въпреки това в плана за възстановяване и устойчивост на България са планирани конкретни реформи в сектора на здравеопазването, включително инвестиции в профилактиката на рака.

 

България е на първо място по дял на пушачи в ЕС

 

През 2019 г. България е с най-висок процент на пушачи, които пушат всеки ден сред държавите от ЕС — 29 % при средна стойност за ЕС 18 %. Страната ни е сред малкото държави от ЕС, които отчитат тенденция към увеличаване на разпространението на тютюнопушенето през последното десетилетие. 

 

Разпространението на тютюнопушенето сред мъжете в България (38 %) е почти два пъти по-високо от средното за ЕС равнище от 22 % и шест пъти по-високо от това в Швеция (6 %), която е с най-нисък дял пушачи сред държавите от ЕС. Налице е и голяма разлика между половете по отношение на честотата на тютюнопушене: сред мъжете в България то е почти два пъти по-високо от това сред жените (21 %). 

 

За разлика от повечето държави от ЕС, в България не се наблюдават образователни различия по отношение на разпространението на ежедневното тютюнопушене. При стойност от 24 % българите се нареждат на първо място по дял на пушещите всеки ден сред високообразованото население в ЕС. Също така, за разлика от тенденцията в повечето държави от ЕС, високите доходи в България са свързани с по-висока честота на тютюнопушене от средните за населението. Всеки трети човек с по-високи доходи е пушач (35 %), с което България е на първо място по този показател в ЕС.

 

Употребата на алкохол е по-голям проблем за по-младите възрастови групи и за хората с по-ниско образование 

 

Употребата на алкохол сред възрастните в България през 2020 г. (11,2 литра чист алкохол средно на година и на глава от населението) е по-висока от средната за ЕС (9,8 литра) и се е увеличила през последното десетилетие.  Новите случаи на ракови заболявания, дължащи се на употребата на алкохол, се оценяват на около 10 на 100 000 души от населението през 2020 г., като показателите за мъжете (15 на 100 000) са около три пъти по-високи от тези за жените (6 на 100 000).

 

Много смъртни случаи биха могли да бъдат избегнати чрез по-добра профилактика на инфекциите с човешки папиломен вирус

 

Ваксинационното покритие срещу HPV (човешки папилома вирус) е от особено значение в българския контекст, тъй като възрастово-стандартизираните нива на заболяемост от рак на маточната шийка при жените (26 на 100 000 през 2020 г.) и смъртност (8 на 100 000 през 2019 г.) са сред най-високите в ЕС. 

 

Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка за периода 2012—2016 г. беше одобрена и финансирана от българското правителство в отговор на този приоритет на общественото здраве и беше продължена за периодите 2017—2020 г. и 2021—2024 г. България е двадесет и четвъртата държава в ЕС, която предоставя публични средства за ваксинация срещу HPV, а в държавата са лицензирани две ваксини. През първата година от изпълнението на програмата е постигнато 24 % покритие с три дози, но през следващите години покритието спада значително. В резултат на това в България е отчетен най-ниският дял на момичетата на 15-годишна възраст, които получават препоръчаните дози ваксина срещу HPV 1.

 

 

Наднорменото тегло и затлъстяването се увеличават, като процентът им е по-висок сред хората с по-ниско образование

 

Разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред възрастните в България е 55 % (64 % при мъжете и 46 % при жените) през 2019 г. През последните години този показател бележи стабилно нарастване и е малко по-висок от средния за ЕС - 53 % през 2019 г. Нарастващото разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването сред хората с по-ниско и с по-високо образование в повечето държави от ЕС през периода 2014—2019 г. се наблюдава и в България, но то е по-значително сред хората с по-ниско образование (от 52 % стига до 58 %), отколкото сред хората с по-високо образование (от 47 % стига до 48 %).

 

Въпреки наличието на политики за профилактика на рисковите фактори за рака и различни инициативи за промоция на здравето, цялостното им въздействие е ограничено. Основните пречки пред постигането на целите на програмите за профилактика включват ограниченото участие на представители на всички заинтересовани страни (национални и регионални създатели на здравни политики, Националната здравноосигурителна каса, Регистъра за рака, медицински специалисти, пациентски организации, учители и обществени медиатори); липсата на цялостна здравна стратегия за борба с рака - особено сред уязвимите групи от населението (като мигранти, хора с ниско образование или нисък социално-икономически статус и хора с увреждания); и ограниченото финансиране (през 2020 г. здравната профилактика представлява едва 2,8 % от общите разходи за здравеопазване в България в сравнение със средно 3,4 % в ЕС).

 

Скрининг на ракови заболявания в България

 

Българското население е оставено на ограничените възможности на опортюнистични скрининг програми, осигурени от основния здравноосигурителен пакет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тези дейности обаче не отговарят на европейските насоки за висококачествени популационно-базирани програми за скрининг за онкологични заболявания. На практика профилактичните услуги, свързани с ранното откриване на различни видове онкологични заболявания в България, са сред отговорностите на изпълнителите на първична и специализирана извънболнична медицинска помощ. 

 

Всеки здравноосигурен гражданин има право на ежегоден общ профилактичен преглед, който включва специфични скринингови изследвания в зависимост от възрастта и индивидуалния рисков профил. Изследванията, които се покриват от НЗОК, са мамография за жени на възраст 50 и повече години (всяка втора година), изследване на простатно специфичен антиген за мъже на възраст 50 и повече години, както и ежегодни посещения при гинеколог и цитонамазка за жени на възраст 30-40 години.

 

Процентът на участие в скрининг за рак на гърдата в България е по-нисък от средния за ЕС, като се наблюдават големи различия в зависимост от доходите.  Например от 2015 г. насам Столична община предоставя финансиране за скрининг за рак на гърдата на жени, работещи в определени сектори (учителки, работещи в културни институции или институции за социални услуги, както и работещи в обществения транспорт). Такива регионални инициативи обаче са достъпни предимно в големите градове и не обхващат цялото население. В резултат на това само 36 % от българските жени на възраст 50-69 години съобщават, че са преминали мамографско изследване през последните две години, предхождащи проучването с европейското здравно интервю от 2019 г. Делът на българските жени с високи доходи, които съобщават, че са преминали скрининг за рак на гърдата през последните две години, е 54 % в сравнение със само 18 % от жените с ниски доходи.

 

Ефективност на онкологичните грижи в България

 

Националната здравноосигурителна каса покрива разходите за онкологични грижи и услуги, но съществуват големи пропуски в покритието.  Според последните налични данни 12,4 % от българското население не е било здравноосигурено през 2020 г., което на практика представлява сериозна пречка за достъпа на тази група до здравни услуги.

 

В България има изградена национална онкологична мрежа, състояща се от 20 държавни и 6 частни специализирани онкологични болнични центъра, които предлагат пълен набор от диагностични и терапевтични услуги. Тези центрове са разположени в 14 града на държавата (фигура 9), като ясно е изразена концентрацията на услуги в столицата и в три университетски центъра - Пловдив, Варна и Плевен. Като цяло хората, живеещи в селските и отдалечените райони, нямат същия географски достъп до онкологични грижи като тези в големите градски и водещи университетски центрове.

 

От технологична гледна точка онкологичните центрове в България са сравнително добре оборудвани за диагностика и лечение (фигура 10). Технологичната осигуреност на центровете за терапия с частици, мегаволтова (MV) терапия и брахитерапия в България е много близка до средната за ЕС, докато броят на центровете за киловолтова (kV) терапия е над средния за ЕС за 2022 г. (или последната година, за която има налични данни). В резултат на това след поставяне на диагнозата достъпът до лечение обикновено се осигурява без забавяне. Освен това осигуреността със скенери за компютърна томография (КТ) в България е с 60 % над средната стойност за ЕС, въпреки че наличността на скенери за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) е малко по-ниска. 

 

Референции:

Профили на държавите по отношение на рака 2023. ОИСР - https://read.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/2023_fa33bc55-bg#page1