За университетски ще бъдат определяни само структури, които реално са обвързани с университет и съответно с обучението на студенти, специализанти и докторанти, както и с осъществяването на научна дейност в по-голяма степен от останалите лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти.


Това е записано в Наредбата за критериите за определяне на университетски болници, която правителството прие вчера. Целта е да бъдат създадени ясни критерии, на базата на които да се определи кои от лечебните заведения или техни клиники или отделения, да придобият правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението.


Като критерии за определяне на лечебни заведения или техни клиники/отделения за университетски са заложени обективни изисквания, които показват обвързаността на съответната болница или клиника/отделение с обучението на студенти и специализанти. Както и с осъществяването на научна дейност - определен минимален процент от лекарския състав да заема академична длъжност; през последните 2 години определен минимален процент от студентите да са провеждали практическата си подготовка в болницата; определен минимален процент от лекарските длъжности да са за лекари-специализанти. В проекта е предвиден също определен минимален брой докторанти да провеждат обучението и изследователската си дейност в лечебното заведение.



Припомняме, че според записаното в Наредата за броят на лекарите, заемащи академична длъжност трябва да бъде определен минимален процент от лекарския състав на съответната структура - 30% за болница и 60% за  клиника/отделение,  а специалистите, а заемащите академичната длъжност  „доцент“  или „професор“ да са най-малко 20% от всички, заемащи академична длъжност в болница и най-малко 10% от медиците, заемащи академична длъжност в клиника или отделение. В текста е записано още, че през последните две години минимум 30% от студентите трябва да са провеждали клиничното си обучение в съответната структура.


Друга Наредба, която прие Кабинета е за подобряване на мерките за подкрепа на родителите с цел превенция на изоставянето на деца. Съгласно новите разпоредби дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) ще трябва да предприемат спешни мерки за предотвратяване на изоставянето на непотърсено дете, прието в лечебно заведение, до 24 часа от деня, в който детето е трябвало да бъде изписано. В момента срокът за предприемане на такива действия е 7 дни.


С промените се подобряват и мерките за подкрепа на родителите за реинтеграция на детето в семейството му. Дирекциите „Социално подпомагане“ ще могат служебно да предприемат действия за реинтеграция, непосредствено след настаняване на детето извън семейството му. По досега действащия ред родителите трябва да подадат заявление, че желаят да бъдат предприети такива мерки.


Регламентират се и конкретни мерки за закрила в семейна среда, в зависимост от възможностите на семейството и потребностите на детето, както и конкретни дейности за подкрепа на семейството.


Правителството одобри и промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, чиято цел е да се подобри социалната работа за превенция на изоставянето и за реинтеграция. В Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца също се правят промени. С тях се цели да се гарантира по-високо качество на социалните услуги за деца чрез въвеждане на оценка на професионалната правоспособност на служителите, които работят в тях.