Най-ниското равнище на детската смъртност в цялата история на демографската статистика на България отчете правителството в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите. Данните показват, че през 2017 г. тя е 6,4%.

 

„Наблюдава се дълготрайна тенденция за намаляване - през 2000 г. детската смъртност е 13,3‰, 2010 г. - 9,4‰, а 2015 г. - 6,6‰, но все още нивото е по-високо отколкото в ЕС (3,6‰). Въпреки изразената тенденция за намаление на смъртността и в останалите възрастови групи, България все още е с по-висок коефициент за смъртност (15,5‰) в сравнение със страните от ЕС (10,2‰)“, съобщават от Министерски съвет.



Друга положителна тенденция в Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2017 г. е намаляването на заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година, като най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи. Запазва се нивото на смъртност при болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.


Документът, който представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве през 2017 г. отново отчита негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване. „Но това е проблем, характерен и за другите страни-членки на ЕС“, допълват от Кабинета. През 2017 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта (коефициентът на обща раждаемост е 9,0‰ при 9,1‰ за 2016 г.), като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (10,0‰). Средната продължителност на живота се увеличава и през 2017 г. достига 74,76 г.( 74,65 г. за 2016 г.), но все още е по-ниска от тази в ЕС – 80,9 г.


В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Основно предизвикателство за здравето на гражданите остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност.