Мъж от в град Балтимор, щата Мериленд, стана първият човек в света, получил сърдечна трансплантация от генетично модифицирано прасе. Към момента той диша сам, но все още сърцето и белите му дробове не работят самостоятелно, съобщават от болницата, цитирано от BBC.
57-годишният Дейвид Бенет се чувства добре три дни след експерименталната седемчасова операция в Балтимор, съобщават лекарите.
Трансплантацията е била последната надежда за спасяване живота на г-н Бенет, въпреки че все още не е ясно какви са дългосрочните му шансове за оцеляване.
„Можех или да умра, или да се съглася на тази трансплантация“, обясни г-н Бенет ден преди операцията. „Знам, че това е изстрел в тъмното, но това е последният ми шанс“, казва той.
Лекарите от Медицинския център на Университета в Мериленд получават специално разрешение от медицинския регулатор на САЩ да извършат операцията, въз основа на това, че в противен случай г-н Бенет би умрял. Отбелязва се, че за мъжа не е било възможно изчакване на трансплантация на човешко сърце, тъй като състоянието му е било критично.
Хирургът Бартли Грифит съобщава, че с тази операция светът би могъл да се постави „една крачка по-близо до разрешаването на кризата с недостига на органи“. Възможността за използване на животински органи за така наречената ксенотрансплантация, се обмисля отдавна, а използването на сърдечни клапи на прасета вече е често срещано явление, коментира той.
Какво представлява ксенотрансплантацията?
Ксенотрансплантацията е всяка процедура, която включва трансплантация, имплантиране или вливане на живи клетки - тъкани или органи от нечовешки животински източник, човешки телесни течности, клетки, тъкани или органи, които са имали контакт “ex vivo” с живи нечовешки животински клетки, тъкани или органи. Развитието на ксенотрансплантацията отчасти се дължи на факта, че търсенето на човешки органи за клинична трансплантация е голямо, а наличните донори - недостатъчни.
Въпреки че потенциалните ползи са значителни, използването на ксенотрансплантация поражда опасения относно потенциалната инфекция на реципиентите както с разпознати, така и с неразпознати инфекциозни агенти и възможното последващо предаване на техните близки и в общата човешка популация. Опасен за общественото здраве е рискът от развитие на междувидова инфекция от ретровируси. Те могат да бъдат латентни и да доведат до заболяване години след заразяването. Освен това новите инфекциозни агенти може да не се идентифицират лесно с настоящите техники.
Източници:
Man gets genetically-modified pig heart in world-first transplant - BBC News
Xenotransplantation - US Food & Drug Administration
