Националният център за обществено здраве и анализи издаде общи препоръки към работодателите за спазване на противоепидемични мерки при постепенното възобновяване на работния процес след края на извънредното положение.


Пред БНР доц. Катя Вангелова, началник на отдел „Здраве при работа“ в Центъра обаче препоръчва за известен период от време да се продължи с работата дистанционно. „Особено при по-уязвимите групи, където има такава възможност. Дистанционната работа също би могла да доведе до стрес, ако задачите са твърде много, работниците не са мотивирани, а работните им места у дома не са достатъчно адаптирани за подобен тип работа“, отбеляза още тя.


Препоръките не се отнасят за сектор здравеопазване, а са общи и за конкретните работни места трябва да се търси съдействие на службите по трудова медицина (СТМ) и специалистите по безопасност и здраве при работа, допълват от центъра.



Националният център за обществено здраве и анализи е оформил няколко стъпки, които включват актуализиране на оценката на риска, информираност и обучение на персонала и др. Планът за връщане към работния процес трябва да включва мерки за осигуряване на физическа дистанция по време на работа, лични предпазни средства, поддържане на хигиена и дезинфекция, грижа за работниците, които са изложени на висок риск и по-уязвимите групи работещи и др.


Акцент в препоръките е при завръщане на работа да се организира процеса по начин, който позволява физическо дистанциране между хората. Например взаимодействието между работници, изпълнители, клиенти и посетители, когато това е възможно, да се извършва чрез телефонни обаждания, имейли или виртуални срещи, вместо срещи лице в лице. 


Организирането на работните места да е така, че да има физическа дистанция от 2 метра между работещите. „Това може да е предизвикателство в някои производства, но също и в офиси. Възможно е в производства, кабинети или отворени офиси наличното пространство да не позволява спазване на такова разстояние. В такъв случай физическата дистанция трябва да се постигне чрез адаптация на работните места с технически мерки, като например поставяне на преградни плоскости (възможен вариант са прозрачни плексигласови прегради) и/или промяна в организацията на труда.

 

Една възможност е част от работещите да продължат да работят дистанционно (например уязвими групи или колективът да се раздели на екипи, които да работят по график в офиса и дистанционно). Друг вариант е въвеждане на работни смени, за да се избегне голяма концентрация на работещи около производствените мощности и/или в офисите“, е записано в препоръките.


От важно значение е подобряване на хигиената в предприятията и в контекста на COVID-19 е изключително важно насърчаването на редовно почистване работните места и общите части в сградите, включително редовно дезинфекциране на общите части и помещенията за почивка. Редовно почистване на повърхностите на бюра и работни станции, дръжки на врати, телефони, клавиатури и инструменти с дезинфектант, като ползването на индивидуални бюра, клавиатури, телефони и инструменти е за предпочитане. Осигуряване на дезинфектанти и миещи препарати и насърчаване на културата на миене на ръцете и задължително подобряване на вентилацията на работните места и увеличаване на достъпа на свеж въздух на работното място.


Предоставянето на маски, ръкавици и други необходими лични предпазни средства за работещите трябва да е безплатно. 


„Работниците, които се връщат на работното място след период на изолация, независимо дали като индивидуална мярка, или като част от колективна изолация, е вероятно да имат притеснения относно риска от инфекция. Тези притеснения, особено ако е имало промени в работата, могат да доведат до стрес и проблеми с психичното здраве. Когато са налице мерки за физическо дистанциране, тези проблеми са по-малко вероятни“, допълват от центъра.

 

Всички общи препоръки към работодателите могат да бъдат открити на интернет сайта на Националният център за обществено здраве и анализи.