В началото на ноември Министерството на здравеопазването даде старт на Национална кампания за насърчаване на донорството. Разпечатани бяха 50 000 карти, с които желаещите могат да заявят съгласието си да станат донори. Заявлението няма юридическа стойност, но въпреки това почти месец след началото на кампанията, интересът към картите расте.


„С наличните карти, дори без да имат юридическа значимост, се повиши интересът на хората към проблема и това няма как да не се забележи“, коментира проф. Емил Паскалев, началник на клиника по нефрология и трансплантация в Александровска болница пред БНТ. Той е категоричен, че българите не са достатъчно информирани за донорството и тази информираност трябва да бъде постоянна, а не да продължи само по време на кампания. А най-лесния начин за това е, темата да залегне като обучение на дадена възраст още в училище – за да има разбиране и яснота.


На представянето на Националната кампания за насърчаване на донорството - „Да! За живот!“, бе цитирано и проучване на „Алфа Рисърч“, от което става ясно, че близо 60% от българите нямат информация за донорството. 35% от анкетираните биха дарили органите си при фатален инцидент, а около 31% са склонни да дарят органите на близък или роднина.



Не само липсата на информираност и разбиране по темата донорство обаче е проблем у нас. Проф. Паскалев коментира, че пациентите често търсят лечение в чужбина и заради административни неуредици. „От една страна хората търсят лечение в чужбина, защото то не се извършва достатъчно често у нас. Така по естествен начин, когато нямат реален шанс при нас, те търсят помощ навън за да решат своя проблем, което е абсолютно логично и човешко поведение. От друга страна, в Турция например, е позволено кръстосаното донорство, а това е още една тема, по която изоставаме“, допълни проф. Паскалев.

 

По думите му този метод на лечение може да се осъществи от нашите специалисти, но те нямат административната свобода да го направят. „Кръстосаното донорство е най-елементарния пример, който е изумяващ. Две майки си разменят местата срещу техните деца – в това няма нищо лошо. Правят се трансплантации, при несъвместимост на кръвни групи А, Б, АБ или О в цял свят, ние и това все още не го правим. Има и други примери – всичко това тук го учим, знаем го, но законодателството не ни позволява да ги приложим“, допълни водещия специалист.