Воля за реформи и увеличаване на контрола при разходването на финансовите средства, както и опит за подобряване на качеството за здравните услуги виждат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Оценката им за договореното е по-скоро положителна става ясно от официалното становище на организацията.

 

„Надяваме се, че създаването на Агенция за медицински надзор чрез обединяването на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителна агенция по трансплантация ще доведе до подобряване на регулирането и контрола на медицинските дейности.



Въвеждането на предварителен контрол за създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения и предвиденото в проектозакона, че Народното събрание ще дава съгласие за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ, е позитивна мярка, която ще ограничи  безконтролното увеличаване на броя на лечебните заведения“, пишат в позицията си от АИКБ.


Според тях регламентирането на механизъм за предварителен контрол върху откриването на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения за болнична помощ, като предварителното съгласие за извършването на такива дейности да бъде давано от Министерския съвет, е мярка, която ще ограничи безконтролното и без оценка на нуждите откриване на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения за болнична помощ.


За разлика от пациентските организации, от АИКБ смятат, че мярката за предписване на лекарствените продукти на база терапевтичния курс съобразено с неговата разходна ефективност трябва да доведе до предвидимост в разходите на НЗОК за лекарствени продукти. „Но не за сметка на достъпа на здравноосигурените лица до лекарствена терапия, нито за сметка на нейната терапевтична ефикасност“, допълват те.


Критиките в становището на АИКБ са малко и падат върху идеята за създаване на Национална здравно-информационна система, която според тях няма да доведе до желания резултат. „Държавните болници (общо 64 на брой) са в окаяно материално и техническо състояние и разчитат главно на дарения от пациентите за ремонт на болнични стаи и зали. Държавата е абдикирала от задълженията си и под натиска на европейските ни партньори предвижда повече капиталови разходи за ремонт на институциите за лишаване от свобода (затворите), отколкото за ремонти в рушащите се държавни болници“, категорични са от организацията. Недофинансирана според тях остава и превенцията на здравето. „Практиката в Западна Европа е точно обратната, като логиката е, че финансирането на превенцията и навременното лечение винаги е значително по-евтино от последващото болничното лечение“.