Голяма част от преболедувалите COVID-19 или онези, които са били носители без реални симптоми, изграждат антитела, сподели пред БНР имунологът от УМБАЛ „Александровска“ доц. Снежина Михайлова. Тя уточни, че тепърва ще се проучва мащабно не само изграждането на антитела, но и придобиването на клетъчен имунитет. „Самият факт, че се разработват на този етап над 140 ваксини, а 30 са в клинични проучвания означава, че се залага именно на имунния отговор. Ако нямаше имунен отговор към вируса и съответно имунитет, никой нямаше да тръгне да разработва ваксина“, обясни тя.


От началото на пандемията могат да се правят индиректни изводи, че имунитетът трае поне няколко месеца, изтъкна още имунологът. „Засега поне 7-8 месеца от първите инфектирани случаи хипотетично може да се каже, че имунитетът продължава най-малко за този период от време. За мен би трябвало да продължи много повече, както при много други инфекции“, коментира доц. Михайлова.


Все още не може да се каже този вирус към коя категория ще спада – към онези, срещу които е възможно да се изгради траен имунитет или към други, които изискват опресняване на имунния отговор чрез повече от една ваксинация, посочи още специалистът. „Няма убедителни данни, че хора, които са преболедували преди няколко месеца, се заразяват повторно или изкарват повторно инфекцията. Всякакви случайни информации, които попадат в пространството, за мен са абсолютно недоказани и хипотетични“, коментира доц. Михайлова.



По думите й наличната до момента информация показва, че няма нищо изненадващо или необичайно във взаимодействието между имунната система и този вирус. „При този вирус нещата са подобни, както и при други вируси. Има някои вариации, които се проучват, в имунния отговор. И точно на тези вариации се обръща най-голямо внимание, за да може да се намерят маркери, които биха предсказали как имунната система на даден индивид би се държала при едно инфектиране с коронавирус. Това е много важно, за да се определят допълнително рискови групи по отношение на имунния отговор, не само вече познатите рискови групи, за които всички знаем.“


Именно проучването на по-фините имунологични взаимодействия между вируса и имунните клетки на индивида ще дадат отговор защо при едни хора инфекцията протича по един начин, а други реално нямат никакви оплаквания. Проучват се генетични вариации за евентуални генетични дефекти, които пречат на взаимодействието на имунната система с този тип вирус, заключи доц. Михайлова.