Ключов момент в новите предложения за реформи на Министерство на здравеопазването се оказа идеята за въвеждането и у нас на т.нар. кръстосано донорство - когато донорът не е роднина на нуждаещия се пациент.


Предложението е част от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, и има за цел да предизвика обществена дискусия по темата. 


„Това е донорство на принципа на реципрочност – при наличие на двама реципиенти и съответно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган или тъкан, но са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация на тези двама нуждаещи се пациенти чрез размяна на донорите (нероднини), ако те са съвместими със съответните реципиенти. Въпросът поражда много дискусии, поради което преди да се вземе решение е от особено важно значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса“, е записано в мотивите на министерството.



Пред БНР ръководителят на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в болница „Св. Марина“ и координатор по донорство и трансплантации проф. д-р Вилиян Платиканов определи идеята за кръстосано донорство като удачна.


„Това е още една възможност да се намери донор, за да се трансплантира увреден орган – става въпрос за бъбреците. При което се предполага, че ще се осигури успешно лечение“, обясни проф. Платиканов и допълни, че този вид донорство се осъществява в Швейцария, Турция, Австрия, а обществото мисли доста по-позитивно за трансплантациите и донорството.


От Министерство на здравеопазването са категорични, че при липса на широка подкрепа идеята няма да бъде включена в окончателния законопроект. „Тя се предлага към настоящия момент като форма на размисъл и опит да се оценят от широк кръг заинтересовани лица всички предимства и недостатъци по въпроса. Считаме, че за воденето на информиран дебат е от важно значение наличието на информация за световния опит“.
В момента няма единно европейско или международно законодателство по въпроса. Отделните държави са регламентирали по различен начин темата – например пълна забрана в Германия. Има възможност за извършване на кръстосано донорство между отделни двойки донор – реципиент (САЩ, Канада, Испания, Италия), до възможност за алтруистично даряване на орган – бъбрек на непознат реципиент (Великобритания). 


Пред БНР Весела Настева – председател на Българския съюз на трансплантираните, коментира че кръстосаното донорство е частен случай на живото донорство, което е разрешено в България и няма медицински и технологични причини да не бъде осъществено: „Спирките са само в законодателството“.


Други промени заложени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки са насочени към увеличаване на броя на донорите и въвеждане на иновативен метод за преодоляване на репродуктивни проблеми чрез трансплантация на матка.


С цел увеличаване броя на донорите се предвижда възможност да могат да се вземат органи и тъкани от починало лице, ако е формирана воля за това от по-широк кръг негови роднини. Към настоящия момент това са: съпруг или родител; дете; брат или сестра. С промените се дава възможност воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването. Изрично се пояснява, че всеки следващ ред роднини могат да формират воля единствено при липса на по-близки роднини.


„За да няма никакви съмнения за недобросъвестност при вземането на органи и тъкани от починало лице изрично се уточнява, че ако починалото лице няма близки, то не може да бъде донор“, подчертават от министерството. 


Друга важна цел на законопроекта е да провокира дискусия за въвеждане на трансплантация на матка в България. Според водещи медицински специалисти, в България са налице възможности за такава трансплантация, с което ще се даде възможност на жени без матка да родят своите деца.


„Според тях матката е орган, който се използва само за осъществяване на репродуктивните функции и може да се взема от жена, която вече е осъществила своите репродуктивни функции, а именно раждането на живородено дете. Отстраняването на матката се извършва чрез изпълнението на рутинна оперативна техника, използвана и към момента по повод наличие на различни заболявания на този орган и не поражда правни проблеми. Това е нов метод, който е с малък световен опит. Провокира въпроси от етично и деонтологично естество, поради което целта на включването на въпроса в настоящия законопроект е да послужи за основа за водене на дебати по въпроса. Аргументите ни да го включим са аналогични на посочените такива по отношение на кръстосаното донорство“, е тезата на Министерство на здравеопазването.