Всичко ново е добре забравено старо. Максимата важи в пълна сила за предложения вчера от министър Кирил Ананиев нов здравно осигурителен модел, категорични са водещи експерти у нас. Идеята за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) датира от поне 10 години, но досега никой не е успял да я реализира. „Още тогава трябваше пет дружества да поемат част от парите за здраве, Касата отпадаше изцяло и оставаха само частни фондове, които да наберат 500 хил. осигурени лица, за да получат лиценз.“ припомни в студиото на „България сутрин“ бившият министър на здравеопазването проф. д-р Радослав Гайдарски.


Различното във варианта за реформа на министър Ананиев е запазването на Касата и създаването на Гаранционен фонд, който да предпазва осигурените лица от фалити на някои от частните дружества. „Идеята НЗОК да остане е хубава. Тя ще има ролята на буфер, тъй като част от гражданите няма да потърсят новите частни фондове. С подобен проблем се сблъскахме и когато трябваше да се записваме при личните лекари. Много хора останаха без медицинско обслужване“, коментира и бившият директор на болница „Н. И. Пирогов“ доц. д-р Спас Спасков.


Но дори и подобно административно подсигуряване няма да реши порочната практика с доплащането отстрана на пациентите при по-сложни манипулации и медицински дейности. Причината е, че задължителната здравна вноска от 8 % се оказва крайно недостатъчна, за да покрие всички нужди на потребителите. „От друга страна обаче тя е и пределът, който хората могат да отделят и да си позволят в момента“, допълни доц. Спасков.


 

Медикът поясни, че няма как да се спре практиката с доплащането за медицински услуги - в противен случай трябва да ограничим медицинските дейности и услуги за всички граждани, което е невъзможно. „Затова, който може ще се осигури в по-голям размер (в частните фондове, б.р.), а който не – ще доплати, ако му се наложи. Не всички хора могат да платят повече за здраве".


По-рано пред Bloomberg TV Bulgaria и д-р Мими Виткова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, подчерта, че 8-процентната вноска води до сериозен дефицит и затруднения в националната каса.


В  предаването „В развитие“ тя бе категорична, че с предложения здравноосигурителен модел се излиза от системата за национално договаряне на цените на здравните услуги. „Всяко лечебно заведение ще формира свои цени. Няма да се прави остойностяване на основния пакет и няма да има цени по национален рамков договор. Всяка една от осигурителните компании ще се договаря с всяка болница и всеки лекар“, допълни Виткова.


По думите ѝ възможната реформа не е нищо ново и не решава важните проблеми в системата. „Застрахователите няма как да предоставят липсващите медицински кадри във всяка точка извън големите населени места в страната, но от друга страна пък могат с финансови механизми да влияят до известна степен върху качеството, засилвайки контрола върху дейността на лечебните заведения“, допълни тя.


С коментар по темата пред Bloomberg TV Bulgaria се включи и бившия зам.-председател на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова, която е категорична, че най-големият проблем е, че здравните фондове ще избират с кое лечебно заведение да сключат договор, а това автоматично ограничава избора на пациента.


Д-р Павлова също изтъкна, че здравната осигуровка от 8% е недостатъчна. „Същевременно публичният ресурс е около 4,5-5 млрд., който ще бъде разпределен между няколко финансиращи застрахователни фонда. Касата е регистрирана по Закона за здравно осигуряване, а новите играчи на пазара ще бъдат по Закона за застраховане. При осигуряването всички плащат за това, което могат да отделят от доходите си, но ползват солидарно услугата. А сега ни се казва, че тези фондове ще изпълняват осигурителен пакет дейности - тези пари ще бъдат разпределени и фондовете ще трябва заделят средства за издръжка на своите структури, за гаранционен и резервен фонд, за комисиони на брокери и агенти. И те ще имат право на печалба за разлика от НЗОК. Тогава тези пари като абсолютна стойност ще намалеят - 4,5 млрд. ще бъдат с 20% по-малко“, допълни експертът.

 

Повече по темата може да проследите във видео материала.