Лекарското съсловие категорично се обяви против предложението при обявено извънредно положение магистър-фармацевтът, със съгласието на пациента, да може да извърши генерично заместване на лекарство в случай, че в аптеката не е наличен предписаният конкретен лекарствен продукт. Проектът за промени в Наредба 4 от 2009 г. бе публикуван за обществено обсъждане на 25 март 2020 г. и в последствие свален от сайта на Министерство на здравеопазването.


Управителният съвет на Български лекарски съюз (БЛС) отбелязва в позицията си, че измененията в Наредба 4 не са предложени като промени, които ще са в сила само в условията и за периода на обявеното извънредно положение в страната поради пандемията от COVID-19.


„БЛС е  категоричен, че подобни промени не само, че са абсолютно неприемливи, но могат да доведат до сериозни последствия за здравето на пациентите и да предизвикат нежелани конфликти по оста „лекар – пациент – фармацевт“, е записано в позицията на съсловната организация.
В нея се допълва, че лекарят е този, който е отговорен за лечението на пациента, а то е сложен и многокомпонентен процес и не може една негова съставна част, каквато е лекарстволечението да бъде поверявана на друг. 



Генеричното изписване или генерично заместване на лекарства в аптеката е възможно когато е наложително - възможно и необходимо, но не може да се извършва зад гърба на лекуващия лекар. Аптекарят е свободен да упражнява своята „грижа“, само когато говорим единствено за лекарства без лекарско предписание и за добавки.


„Отпускането на лекарствата е еднократен акт, а контролът върху лечението и реакциите на пациента продължават във времето – нещо, което аптекаря не може да проследи, няма опит и не е редно да подменя определени решения на лекаря. Дори и при еднакви активни съставки в лекарствата, отделните пациенти не реагират на тях по еднакъв начин и дали това е така, може да се прецени единствено от лекар.

 

Общопрактикуващите лекари, например, следят хората от пациентската си листа десетки години наред, знаят алергиите им, стари реакции, минали заболявания, показания и противопоказания за конкретни лекарства, придружаващи заболявания, хронични състояния – тези неща не са известни на аптекаря, за да може той да преценява и определя/подменя лечението“, подчертават от Български лекарски съюз.


По думите им, допълнителните съставки (наличие на повече от едно активно вещество) и помощните вещества в лекарствата също влияят и следва да бъдат съобразени. Рецептата пък е писмена, подписана и подпечатана заповед на лекаря към аптекаря и е недопустимо да се говори за „фармацевтична грижа“, когато става въпрос за прескрипторни медикаменти. 


„Абсурдно е желанието някой да упражнява административен диктат над лечебния процес и лекарите, налагайки им те да предписват лекарствата само по международно непатентно наименование, а решението какво точно лекарство да вземе пациентът да се определя единствено от аптекаря или магистър-фармацевта“, е записано още в позицията и питат, ако аптекарят е направил генерично заместване и то има неблагоприятни последици върху здравето на пациента или опорочи търсения резултат от лечението кой ще понесе отговорността за това.