Най-големите дефицити в българското здравеопазване, които кризата с коронавируса очерта още по-ясно, са свързани със сериозния недостиг на медици, недостатъчното финансиране и неефективното изразходване на средствата.

 

Всички тези проблеми произтичат от липсата на дългосрочно холистично управленско мислене, основано на прогнозиране, планиране и доверие.


 

Около това становище се обединиха експерти по време на втората национална кръгла маса Заедно за повече здраве.

 

Тя събира представители на съсловните и пациентски организации, сдруженията на болниците и фармацевтичните компании, специалисти по здравни грижи, търговци на едро с лекарства и икономисти.

 

По време на форума икономистът Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) посочи, че на здравеопазването трябва да се гледа като на система, в която се инвестира, и която носи възвращаемост.

 

Всички участници в инициативата подписаха отворено писмо до министър председателя, здравния министър и финансовия министър.

 

В него те отправят своите очаквания допълнителните 460-те млн. лв., отпуснати в началото на октомври за здравеопазване, да се разпределят целесъобразно.

 

В отвореното писмо се съдържа и искането 10% от постъпилите в бюджета средства като акцизи върху тютюневите изделия, спиртните напитки и горивата, да се насочат към Здравната каса.

 

Така ще се осигури допълнително финансиране за здравната система от около 504 млн. лв. за 2021 г., изчисляват от ЕКИП.

 

Част от тези средства ще се използват за превенция и лечение на заболявания, свързани с тютюнопушене, употреба на алкохол и замърсяването на въздуха.

 

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров предупреди, че без спешни мерки до няколко години здравната система няма да може да посреща нуждите на обществото в различни сфери на здравеопазването.

 

По думите му в някои региони проблемът е особено сериозен.

 

Друг сериозен проблем е напредналата възраст на много от медиците. До няколко години 60% от тях ще са излезли от здравната система.

 

България е на последно място в ЕС по осигуреност с медицински сестри и акушерки.

 

Това превръща кризата в здравеопазването в заплаха за националната сигурност.

 

Като положителна последица от пандемията с Ковид-19 участниците в кръглата маса посочиха, че е насочила общественото внимание към неотложността на проблемите в здравеопазването и е ускорила въвеждането на електронно здравеопазване.

 

Кръглата маса се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“ на Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).