Европейската комисия (ЕК) ще подпомага кръвните центрове в страните-членки, за да се повиши събирането на кръвна плазма от преболедували Ковид-19 дарители.

 

Комисията се е спряла на 24 проекта, които ще изградят нови или ще разширят съществуващите програми за събиране на кръвна плазма.


 

Дарената плазма ще бъде използвана за лечението на хора, които се борят с болестта.

 

През юли 2020 г. всички обществени и нетърговски кръвни центрове в ЕС и Обединеното кралство имаха възможност да кандидатстват за финансиране на закупуването на оборудване за вземане на кръвна плазма.

 

Одобрените проекти ще получат безвъзмездни средства чрез Инструмента за спешна подкрепа в размер на общо 36 милиона евро.

 

Проекти ще се реализират във всички 14 държави-членки, които са кандидатствали за средства, сред които е и България.

 

Финансиране ще получат над 150 местни центрове за вземане на кръв или плазма в Белгия, България, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Словения.

 

Безвъзмездните средства ще се използват за покупката на уреди за плазмафереза и свързаното с тях оборудване, както и за организационни промени в самите кръвни центрове.

 

Според Стела Кириaкиду, комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните, трябва да се проучат всички възможности за безопасно и ефективно лечение на Ковид, за каквото се смята лечението с плазма.


Лечението включва преливане на кръвна плазма от възстановили се лица на болни пациенти, за да се засили техният имунитет и способността им да превъзмогнат вируса.

 

Кръвната плазма може също да се предостави на фармацевтичната промишленост за пречистване на антитела с цел приготвяне на лекарствен продукт за Ковид-19 (имуноглобулин).

 

Ефикасността на тези два подхода понастоящем се проучва в цял свят, включително и по научноизследователски проекти на ЕС, финансирани по програма „Хоризонт 2020“.

 

Примери за такива проекти могат да се видят тук и тук.

 

И двете потенциални лечения се основават на вземането на големи количества кръвна плазма, дарена от възстановили се пациенти.

 

Предварителните резултати са обещаващи: данните сочат, че нежелани реакции настъпват рядко, а ефикасността е висока. Предстои да бъдат получени резултатите от цялостните клинични изпитвания.

 

Резултатите до момента показват, че ранното преливане на дарена плазма с високи концентрации на антитела е най-ефективно за намаляване на смъртността на пациентите.

 

Това означава, че трябва да се събере възможно най-много дарена кръвна плазма, за да се гарантира, че до пациентите ще достигне тази, която е богата на антитела.

 

Дарените кръвни продукти, които не са подходящи за кръвопреливане под формата на плазма, могат да се използват при други показания за кръвопреливане, както и за производството на основни лекарствени продукти.

 

Понастоящем публичните кръвни центрове и Червеният кръст събират предимно дарена цяла кръв, от която после се отделя плазмата. Този метод е значително по-неефективен в сравнение с плазмаферезата — амбулаторна процедура, при която от дарителя се взема плазмата, а останалите кръвни съставки се връщат в организма му.

 

При плазмафереза дарителите могат да даряват по-големи количества плазма наведнъж, както и да даряват на всеки 2 седмици, докато при даряването на цяла кръв този интервал е 3—4 месеца.