Може ли ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ) да бъде щит срещу разпространяващия се със страшна скорост коронавирус? Вярно ли е, в че страните, в които тя все още е част от задължителния имунизационен календар, броят на заболелите и на смъртните случаи от COVID-19 е по-нисък? Отслабва ли БЦЖ ваксината силата на коронавирус инфекцията?

 

Подобни догадки превзеха интернет пространството в последните няколко дни. Различни проучвания и експерти насочиха общественото внимание към вероятния положителен ефект на ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ) върху COVID-19. Преди дни председателят на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса у нас проф. д-р Венцислав Мутафчийски заяви пред медиите, че съществуват подобни предположения, давайки за пример Германия. „Следете внимателно как се развива епидемията в Германия – в двете ѝ части – бившата ГДР бе на същия имунизационен режим като България. Има такива хипотези, дай Боже, да е вярно“, бе лаконичният му коментар по темата. 



Проучване от 24 март 2020 г. на тема „Корелация между универсалната БЦЖ ваксинационна политика и намалената заболеваемост и смъртност за COVID-19: епидемиологично проучване“, сравни голям брой държави – в част, от които ваксината е задължителна, а в друга – преустановена. 
„Установихме, че страните без универсална политика на ваксинация с БЦЖ като Италия, Недерландия и САЩ, са по-силно засегнати в сравнение със страни с универсална и дългогодишна политика с БЦЖ. Страните, които имат късен старт на имунизациите с БЦЖ (като Иран, 1984 г.), са имали висока смъртност при възрастното население. Установихме също, че ваксинацията с БЦЖ също намалява броя на съобщените случаи на COVID-19 в дадена държава. Комбинацията от намалена заболеваемост и смъртност прави ваксинацията срещу БЦЖ потенциално ново средство в борбата срещу COVID-19“.


Звучи сензационно? Но това е само едно проучване и хилядите догадки, които поражда то.


Днес на извънредния брифинг в Министерски съвет, Румен Кофинов от „Бул Био – НЦЗПБ“ – фирмата производител на БЦЖ ваксината, също коментира твърдението на американските учени, че държавите с БЦЖ имунизация, които имат стабилна имунизационна програма за БЦЖ, са протектирани от заболяването и имат по-малко болни и по-малко смъртни случаи.


„Ако това е вярно значи всички родени след 1951 г. са протектирани. Но не е доказано за коронавирус и не може да се разчита на това“, каза Кофинов.


„Действително там където се прилага задължително БЦЖ ваксината, релативно се наблюдава по-ниска заболеваемост и смъртност от COVID-19. Често Германия е давана за пример, но данните са спорни, защото преди дни стана ясно, че при смъртен случай, те не отчитат като причина инфекцията с коронавирус, а ако пациентът е имал сърдечна недостатъчност, се посочва тази причина.


Факт е, че БЦЖ ваксинацията се налага дори при някои специфични имунотерапии – например при рак на пикочния мехур, защото самата ваксина се приема като стимулатор на имунната система. Така, че много вероятно е да има доза истина в това твърдение, но към момента няма достатъчно научно основана медицинска информация“, коментира пред Puls.bg педиатърът доц. д-р Гергана Петрова от Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“.


Тя припомни, че БЦЖ ваксината се поставя още в родилния дом, през първите 48 часа от раждането на бебето. На 7 месец от развитието на детето, личният лекар трябва да потърси характерния белег от ваксината на лявото рамо. Ако няма, се прави проба манту, с която се проверява дали детето има имунен отговор.


Важно е да се знае, че липсата на белег не е ориентир. „Най-лесното е да се направи проба манту, защото белегът е в резултат на това, че кожата на бебенцата е много нежна и тя отговаря с имунологична реакция все едно към рана. Но при някои деца, ако е малко по-дълбоко поставена, е възможно белегът да е по-блед и не толкова видим. Това, че нямаш белег не означава, че БЦЖ не е поставена, но и това, че имаш такъв, не означава непременно, че си изградил имунологичен отговор. Ориентир е пробата манту и при нужда се преминава към реимунизация“, категорична бе доц. д-р Петрова.

 

В края на март Министерство на здравеопазването обяви трайно намаляване на броя на болните от туберкулоза в страната.

 

За последните 10 години в България e налице тенденция за намаляване заболяемостта от туберкулоза. От 38,5 на 100 000 души население през 2008 г., през 2018 г. броят на лицата с туберкулоза вече е до 18,3 на 100 000 души население. Общият брой на регистрираните с туберкулоза лица през 2019 г. е 1 344, спрямо 1 358 за 2018 г. За сравнение, техният брой през 2008 г. е 3 150. Запазва се тенденцията броят на мъжете да е над два пъти по-голям от този на жените. Най-засегнати са възрастовите групи, както следва: от 35 до 44 г. (21%), над 65 г. (21%) и 55-64 г. (19%).

 

През 2019 г. се отчита значително намаляване на случаите на туберкулоза сред децата от 0 до 17 г. Регистрирани са 67 случая или 5% от всички случаи на туберкулоза в страната. През 2018 г. са регистрирани 90 деца с туберкулоза, а за сравнение, през 2008 г. техният брой е 282.

 

Въпреки намаляването на заболяемостта у нас, все още има региони, в които тя е над средната за страната. Такива са областите: Кюстендил – с 32,8 случая на 100 хил. души население, Враца – 33,2; Сливен – 28,4; Ямбол – 26,9;  Габрово – 27,7; Смолян – 26,6;  Перник – 25,6.