Нов проект на Национална здравна стратегия за следващите десет години предлага екипът на Министерството на здравеопазването, предава Investor.bg.

 

В последните дни на 2020 година ведомството, оглавявано от министър проф. Костадин Ангелов, предлага нов стратегически документ за здравеопазването в България за периода 2021-2030 г.


 

В детайли документът описва недостатъците на здравната система у нас и се посочва, че натрупаните проблеми в здравния сектор все по-трудно намират решение поради редица обстоятелства от стратегически и политически характер.

 

Според анализа основните дефицити са: непрекъснато нарастващите разходи за здраве, високият процент доплащане извън публичните средства, недоволство от качеството на здравните услуги, наличието на много болници и хоспитализации, недостатъчно ефективна извънболнична помощ, липсата на електронно здравеопазване.

 

Състоянието на общественото здраве у нас отстъпва значително от средното равнище в Европейския съюз (ЕС), пише в документа. В него се посочват основни приоритети и мерки за преодоляването на натрупаните дефицити. Финансов разчет за осъществяването на стратегията обаче липсва.

 

Приоритетите

 

За следващите десет години управляващите формулират шест приоритета за развитие на здравния сектор. Те са:

  • Фокус върху укрепване на системата за общественото здраве,
  • Повишаване качеството на медицинските дейности,
  • Развитие на ефективна лекарствена политика,
  • Развитие на електронно здравеопазване,
  • Развитие на човешките ресурси,
  • Гарантиране на финансова устойчивост на здравната система.

 

Общественото здраве

 

В тази област властите залагат на интердисциплинарен подход при политиките за промоцията на здравето, както и на преориентиране на структурите на националната система за здравеопазване (РЗОК, амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ, МЦ, ДКЦ, болници и др.) към промоция на здраве и профилактични дейности.

 

За по-доброто справяне с инфекциите се предлага развитие на система за Надзор на заразните болести и подобряване на имунизационната политика. Сред другите мерки са мониторинг на факторите на околната среда, оценка на събраните данни и жизнения статус на населението, както и осигуряване на безопасна среда за живот чрез подобрен контрол над нея. Предвижда се повишаване на знанията и методичния капацитет на РЗИ.

 

Качество на медицинските дейности

 

Политиките в областта на извънболничната помощ следва да бъдат насочени и към развитието на възможности за комплексно и интегрирано здравно-социално обслужване на пациенти с определени социално-значими и редки заболявания, включително и патронажни грижи, пише в документа. Оценява се, че извънболничната помощ не работи задоволително, въпреки големия брой специалисти, те не са равномерно разпределени в регионите, а натискът върху болниците не спира. Други мерки са засилване промоцията на здравето при общопрактикуващите лекари и внедряването на високотехнологична помощ в работата им.

 

Що се отнася до болничната помощ, посочва се, че болниците у нас са много, предимно за активно лечение и то концентрирани в големите градове. България има 5,2 болници на 100 000 жители при 2,9 болници на 100 000 в ЕС. Системата е фрагментирана и в нея има все повече хоспитализиациикато следствие, както на търговския интерес на лечебните заведения, така и на недостатъчно ефективната извънболнична помощ, пише в стратегическия документ.

 

Властите предлагат преструктуриране на болниците, като се отсеят и развият тези, които предлагат по-комплексно обслужване, а другите да се преобразуват в медицински центрове или места за долекуване. Важна роля ще има Националната здравна карта, селективното договаряне, стимули за преобразуване на легла от активно лечение в такива за долекуване. В документа се предлага смяна на модела на финансиране на лечебните заведения, при който вече ще се плаща на база резултати от лечение. Преструктурирането на болничната помощ ще е съчетано с укрепване на Спешната помощ.

 

Курс към ефективна лекарствена политика

 

Стратегическият документ определя лекарствената политика като една от политиките, които имат стратегическо влияние върху общественото здраве. Акцент на политиката ще продължи да бъде осигуряване потребностите на населението от качествени, достъпни, доказани в терапевтичната практика и стойностно-ефективни лекарствени продукти.

 

Средствата за лекарства са много и са непропорционално големи на фона на тези за извънболнична помощ, посочва се в документа. Ето защо властите отново залагат на насърчаване употребата на генерични и биоподобните лекарства като важен механизъм за увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и гарантиране на устойчивостта на здравните системи. Навлизането на генерични и биоподобни лекарствени продукти на пазара не следва да се забавя и конкуренцията не следва да се нарушава, пише в стратегията.

 

Основен фокус ще е гарантиране на равен достъп до медикаменти, преодоляване на недостига на лекарства и въвеждане на електронно здравеопазване. Също така по-голям контрол на пазара, прозрачност, развитие на Оценката на здравните технологии, проследяването на ефекта от иновативните терапии. Документът акцентира и върху провеждане на централизирани електронни търгове за лекарства, заплащани с публични средства, чрез единна национална платформа за търговия с лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения.

 

Е-здравеопазване

 

Електронното здравеопазване е в основата на изпълнението на стратегическите цели и приоритети на Националната здравна стратегия 2030. Главен приоритет на електронното здравеопазване е провеждане на цифрова трансформация в сектора, базирана на развитието на трите технологични стълба: облачни технологии, развитие на безжичните комуникационни мрежи (4G/5G), масовото внедряване на високоскоростни оптични мрежи за пренос на данни.

 

За да се осигури съгласуваност на мерките и дейностите в областта на електронното здравеопазване, ще бъде разработена секторна Стратегия за електронно здравеопазване в Република България за периода 2021-2027 г. със съответни планове за действие, предлага се в документа.

 

Повече инвестиции в кадри

 

Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. Възрастовата структура на работещите следва общата демографска тенденция за страната за застаряване на населението. Регионалното разпределение на медицинските специалисти е непропорционално и дебалансирано (както и на населението като цяло), което води до затруднен достъп на част от населението до здравни грижи и влияе върху качеството на медицинската помощ и върху ефективността и резултатността на медицинския труд, пише в стратегията.

 

Предизвикателства пред дефицита с кадрите в здравеопазването изискват активна политика за инвестиране в човешкия капитал. Здравните власти предлагат ускорен прием на студенти по медицина и здравни грижи, улесняване на специализирането и продължаващото обучене. Другите мерки са свързани със създаването на финансови стимули за привличане на лекари в нежеланите райони, както и мерки за пълноценна реализация на сестрите. Предвижда се и актуализиране на учебните програми в университетите.

 

Финансова устойчивост на системата

 

През последните години се наблюдава устойчиво нарастване на разходите за здравеопазване. Делът на парите за здраве расте от 3,1 % от БВП през 1998 г. до 4,5% от БВП по отчет за 2019 г. Доплащането у нас обаче е много високо, а удовлетвореността – ниска. Ето защо управляващите предлагат обвързване на заплащането с резултатите от дейността, както и преразпределение на средствата от болнична към извънболнична помощ.

 

За ограничаване на доплащането се предвижда да бъдат създадени адекватни условия за развитие на доброволното здравно осигуряване чрез медицински застраховки, които да позволят на гражданите достъп до желани здравни услуги в страната и чужбина извън създадените механизми за финансиране с публични средства.

 

Резултатите

 

В резултат на предложените мерки властите очакват до десет години те да доведат до подобрено здравно състояние на населението и достигане на средноевропейското ниво на здравните показатели. Целта е висока удовлетвореност на населението от здравната система, както и финансово стабилна здравна система.