Близо половината българи смятат, че обществото ни отбягва хората с психични проблеми, а според една трета зависимостите са просто липса на достатъчно воля.

 

Това показва експериментално проучване, проведено от „Галъп интернешънъл болкан“, по инициатива на фондация "Кожа - платформа за психично здраве" в периода 3-11 септември.


 

Проучването е проведено „лице в лице“ сред 807 души и показва обезпокоителни тенденции на фона на отражението на коронавируса върху психичното здраве в световен мащаб.

 

Цели 45%, или почти половината участници признават, че човек, който признае за психичен проблем, ще бъде избягван от околните. 55% все пак вярват във взаимопомощта, но остава тревожен високият дял на хората, които са скептични.

 

61% от запитаните смятат, че ако човек пие антидепресанти, е добре да сподели с колегите си, за да помогнат. И тук, чувствителен дял обаче – 39% – са на мнение, че това е личен проблем и не бива да се споделя. Проличава, че мъжете са в по-висока степен склонни да смятат, че психичните проблеми са затворена лична територия.

 

41% от участниците заявяват, че познават хора, които страдат от психични разстройства, като депресии, хранителни разстройства и др. Така зададен въпросът помага за по-спокоен отговор сред хора, които сами страдат, или смятат че страдат, от психични разстройства.

 

Това означава, че поне двама от всеки петима са се срещали по един или друг начин с психични разстройства.

 

Жените са тези, които в по-голяма степен декларират, че познават хора, страдащи от психични разстройства. Близо половината от тях избират отговора „Да, познавам“, а сред мъжете делът е малко над една трета. Вероятните изводи са, че има различно отношение към темата при мъже и жени. Проучването като цяло показва, че мъжете са по-сдържани по изследваните теми.

 

Освен това колкото по-висок е жизненият стандарт и образование, толкова по-вероятно е хората да се сблъскат с леките психични разстройства, което може да се обясни с по-различната широта на кръгозора и различната степен на осъзнаване на проблема.

 

Възможно е също така хората с по-активен статус да са с по-уязвима психика, заради динамиката на живота, който водят. Все пак ролята на „големия град“ и „съвременния начин на живот“ не бива да се абсолютизира. Проучването показва, че хората в селата също в немалка степен посочват, че познават хора с т.нар. чести психически разстройства, което вероятно може да се обясни с по-малкия размер на общностите.

 

Проучването показва и подценяване на различните типове зависимости като реален обществен проблем. За 37% от хората у нас зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Тревожно е, че между 10 и 25% от хората имат консервативни и дори ретроградни схващания за психичното здраве. Например, 12-13% не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам.