Доц. д-р Живка Карагьозова, дм, началник отделение „Перинатална медицина“, Клиника „Майчин риск“, СБАЛАГ „Майчин дом“
 
Завършва висше образование в Медицински университет – София през 1979 г. Специализира акушерство и гинекология. През 1983 г. придобива образователна и научна степен кандидат на медицинските науки по научната специалност акушерство и гинекология. От 2008 г. е доцент след спечелен конкурс на медицинския факултет на МУ – София.
В СБАЛАГ „“Майчин дом“ работи от 1980 г., започвайки като редовен аспирант. 
 
Допълнителната ѝ професионална квалификация включва: медицинска педагогика, ехографска диагностика и мониторен контрол на раждането, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията. Има диплом от Фондацията за фетална медицина за проведен теоритичен курс, удостоверяващ правоспособност за приложение на ехографското изследване през 11-13 седмица на бременността от участие в предконгресен курс на ХХ юбилеен конгрес на Фондацията “Фетусът като пациент “ през октомври 2005, Свети Стефан, Сърбия и Черна гора.
 
Доц. д-р Живка Карагьозова преподава в Катедрата по акушерство и гинекология на Медицинския университет – София. Има множество публикации в научни специализирани издания.
 
Член е на Българското дружество по акушерство и гинекология, Съюза на научните работници в България, Българската асоциация по менопауза и андропауза, Българската асоциация по ултразвук в медицината, Българския лекарски съюз, Българската асоциация по перинатална медицина, учредител и член на Българската асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията.
 
- Доц. Карагьозова, как определяме една бременност като рискова?
 
В протичането на бременността могат да настъпят обстоятелства, които да са предпоставка за усложнения и по време на бременността, и по време на раждането. Категорията на високорисковите бременности се определя от това как протича бременността и как протича раждането.
 
Така към момента на раждането вече можем да предвидим и да се предпазим от усложнения, които са заложени още в хода на бременността, т.е такива, които очакваме да възникват при самото раждане.
 
От 15 до 30 % от всички бременности се определят като рискови, което не е никак малко. Усложненията, които произтичат при една високорискова бременност, оказват влияние и водят до повишена майчина заболеваемост и смъртност.
 
- Каква обаче е картината, когато говорим за България? Как се справяме с високо рисковите бременности у нас?
 
Факторите, които предразполагат към висок риск при бременността и раждането са както епидемиологични, така и чисто медицински. Чисто медицинските лесно се определят, но факторите често се припокриват.
 
Социално-икономическите фактори касаят социалния статус на определени категории хора.Често тези  хора имат занижена грижа за личното си здраве, етнически определян подход към началото на репродуктивната функция на жената (характеризират се с повишена честота на бременностите в тийнеджърска възраст), също и към  броя на ражданията (обичайно над 3-5 раждания). 
 
Географското положение на населеното място и свързаните с него битови условия са  предпоставки за затруднен достъп до здравно заведение, особено такова с високо ниво и качество на медицинските услуги. Така се стига до отлагане на диагнозата, прогнозата, профилактиката и лечението, което моментално поставя такива бременни в риск от усложнения. Това може да се окаже единствен фактор, който влияе  години наред върху репродуктивното здраве на една определена  жена, която има предхождащи неблагополучни бременности и в крайна сметка, това че не е успяла да стигне до определена здравна структура и лекар, да извърши определени изследвания и те да бъдат изтълкувани, да доведе отново до повторение на неспешните бременности.
 
Други социални групи се характеризират точно с обратното, с отлагане във времето на първата бременност. Това определя възрастово ограничени възможности за настъпване на бременност, повишена  честота на заболявания, характерни за съответната възраст (повишено кръвно налягане, диабет и други). Такива бременности и раждания неизбежно протичат в повишен риск от повтарящи се спонтанни аборти, хромозомни аномалии на плода, гестационен диабет и прееклампсия, преждевременни раждания, повишена честота на многоплодни бременности, често резултат от методите на асистираната репродукция.
 
- Нормално ли е обаче през 2016 г. да говорим за липса на достъп до медицинска помощ?
 
Нормално е, ако живеете в район, в който няма транспорт и е отдалечен от областен център. За съжаление, това не е рядкост. У нас има и такива етноси, при които социално-икономическият статус и манталитетът също създават редица рискови предпоставки при бременност.
 
Възрастта на бременната също е един от епидемиологичните фактори. Много ранните бременности са под много висок риск.
България е на челните места по брой на тийнейджърски бременности. Не изоставаме и от световната тенденция за първа бременност в много късна възраст - над 35 години.
 
Много жени у нас нямат достъп до така наречените пренатални грижи. Тези грижи всъщност са грижите, водещи до благополучен край за бременната и новороденото. Раждането на едно здраво бебе, което да няма по-късни неврологични увреждания, зависи изцяло от грижите преди и по време на бременността.
 
- Прави ли държавата достатъчно, когато говорим за дейностите и регламентите за проследяване на рисковите бременности?
 
От медицинска гледна точка няма пропуски. Това обаче не е така от административна гледна точка. Последователността и обема на наблюдение се определят от икономическото състояние на държавата. При всяка бременност са предвидени всички необходими изследвания, с изключение на високо специализираните диагностични дейности, като биохимичните, още повече генетичните скрининги. Те не са предвидени за заплащане от  НЗОК. Ехографската оценка на анатомичното развитие на плода, откриването на белези, свързани с хромозомни аномалии, също не достигат до бременните по линия на НЗОК.
 
Майчиното здравеопазване е приоритет в държавната политика и непрекъснато се търсят финансови ресурси за повишаване на грижата за репродуктивоното здраве и пренаталната диагностика и профилактика. Тези изследвания са изключително важни. Всяка държава има своя собствена политика как и какъв обем от тези дейности да обезпечава. В някои доста високо развити европейски държави, изследвания от рода на скрининг за хромозомни болести чрез изследване на свободна ДНК на плода в майчината кръв, са включени в здравните осигуровки при жени над 38 години.
 
Българските бременни са в по-висок риск от тези в по-развитите европейски държави поради икономическото състояние на държавата. Ние не инвестираме толкова средства в здравеопазване.
 
- В контекста на това, че държавата не отделя достатъчно средства за здравеопазване, можем ли да кажем, че тя не стимулира жените у нас да раждат?
 
Това не касае само бременностите. Това касае цялото здравеопазване. Говорим за това какъв дял от средствата в държавата се отделят за здравеопазване. У нас е труден достъпът до изследвания от типа на ядрено-магнитен резонанс например. В някои развити държави компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс са съвсем рутинни изследвания. Такава е ситуацията при ендоскопските техники, при които създаването на специалисти също зависи от инвестицията в апаратура.
В крайна сметка се оказва, че у нас не само нямаме достъп до такава апаратура, но в резултат от това нямаме и подготвени за работа с нея специалисти..
 
- Какво е състоянието на апаратурата, която се използва в болници като „Майчин дом“?
 
Въпросът с дооборудването в университетските структури със съвременна техника и апаратура е много сериозен. Ползват се всички механизми за повишаване на качеството и набавяне на съвременна апаратура, но в никакъв случай не можем да изпреварим частния сектор. Там нещата са далеч по-лесни – вадиш парите от банковата сметка и купуваш. В държавния сектор има обществени поръчки и процедурата много бави процеса.
Би трябвало именно университетските болници да са наситени с най-модерната апаратура и да има специалисти, които да работят с нея. Създаването на база и специалисти в университетските болници е гаранция, че българските лекари могат да специализират и в България, а не е необходимо на всяка цена да го правят в чужбина. Създаването на българска школа е много важно.
 
Именно университетските болници са тези, които създават стандарта за медицина в страната. И те трябва да бъдат финансирани по друг начин. В тези болници завършват най-тежките клинични случаи, а това предполага най-големи разходи. Икономическият механизъм ги поставя в неравноправно положение.
 
 - Все повече лекари дават гласност на това, че има отлив на лекари от много специалности. Какви са Вашите наблюдения?
 
Конкретно в нашата специалност отлив няма, но младите лекари масово бягат навън. И ще продължат да го правят.
NEWS_MORE_BOX
 
 
 - Защо?
 
Заради недостатъчно финансиране, заради ниските заплати. Стартовото заплащане е изключително ниско. Активната творческа възраст на един лекар започва около 40-годишна възраст. Докато това се случи обаче, той специализира, учи се ежедневно, а това изисква много време и през цялото това време той е принуден да живее с мизерни пари.
 
- Отново е в ход здравна реформа, която върви ръка за ръка с протести. Върви ли се в правилна посока?
 
Страхувам се, че начинът, по който се поднася идеята за реформа в здравеопазването не е добре изяснен. Мерките, които се вземат не биха довели до спиране на източването на НЗОК, а законодателната част обвързва здравеопазването единствено с икономически механизми. Никъде не се поставя цел за непрекъснатото повишаване на квалификацията на дипломираните лекари. Това е един много сериозен проблем с пряк ефект върху качеството на медицинската услуга и особено в посока профилактика. 
 
Лекарите протестират в защита правата на пациентите си и достъпа им до здравеопазване, а не в защита на собствените си права.
Вероятно ще се създадат много големи трудности за пациентите да попаднат в лечебно заведение, което те самите биха предпочели.
Лимитирането на дейностите принуждава пациентите, които са извън лимита да потърсят болнична помощ там, където им се предложи, а не там, където искат.
 
Например, това означава, че в един момент от месеца, лимитът за приети и излекувани пациенти се изчерпва и оставащите дни от месеца се работи за сметка на болницата. По този начин се трупат дефицити за лечебните заведения. Това от своя страна би могло да създаде проблем със заплащането на възнагражденията на медицинските изпълнители и така се получава един порочен кръг.