Близо 30 години след откриването на човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), сериозен проблем остава достъпът на заразените пациенти до медицинска помощ извън рамките на вирусологичното проследяване. Този проблем е дефиниран като характерен за изоставащите в развитието си страни и затова към световната стратегия за борба с ХИВ „90-90-90“ (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 – достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ. 


„За съжаление не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични заболявания, кардиологични проблеми се отказва директно или мълчаливо нужното лечение или хирургична интервенция заради ХИВ. Тези пациенти биват насочвани към отделенията за контрол на ХИВ, без това да е необходимо. Ставали сме свидетели как пациент с ХИВ е насочен за гипсиране на счупен крак към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите. Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите“, написаха с своето обръщение към лекари и медицински работници от Национална пациентска организация, в навечерието на Световния ден за борба със СПИН – 1 декември. 


В него се казва, че не рядко млади, работоспособни българи загиват не в следствие на ХИВ/ СПИН, а на друг здравословен проблем, чието лечение, дори в условия на спешност, бива отказвано. „Зад този отказ ние виждаме обоснования страх на медицинския персонал от заразяване. Страх, който се дължи на липсата на информация. А науката е категорична – трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса.



Като организация, която защитава правата на пациентите, ние вярваме, че за европейска страна с добри медицински специалисти, персистирането на такъв проблем в 21 век и липсата на информация сред лекарите, медицинските сестри, студентите – бъдещи лекари и здравните специалисти изобщо, е повече от тревожно. Уви, няма друго заболяване, към което да има такава стигма и неразбиране


Затова бихме искали да Ви информираме, че единственото, което е необходимо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се спазват правилата за безопасност на работа, които са валидни за всички пациенти, независимо от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се ползват ръкавици, маски, очила  и други средства за лична безопасност“, пишат още от пациентската организация. 


Те подчертават, че у нас държавата е осигурила безплатно лечение и отделения за контрол на вируса, но не може да се справи със стигмата и неприемането, неразбирането и липсата на емпатия от страна на здравни работници към пациенти с ХИВ. „Това е обща задача, за която всички сме отговорни. Ние оставаме на разположение да обучаваме, консултираме и информираме всеки заинтересован, за да спасяваме живота. Което е основно призвание на всички, ангажирани със здравеопазването“, допълват от НПО.